Още от коридора присъствието им е така внушително, че за момент те спират на входа. Двете фигури на Павел Койчев са 8-метрови Адам и Ева, полегнали върху парчета изкуствена трева. Над тях виси ябълка от картон, отхапана само от нейната страна и съвършено цяла от негова – може би още не е разбрал какво е станало и заради това е значително по-отпуснат. Няма как да не погледнеш пак вратата, за да прецениш дали са минали през нея, но не, изглежда са сглобени на място. Да видиш ясно отделните парчета и как са били събрани още повече подсилва почудата, че са правени от ръка. Павел Койчев навършва 80 през май и Градината на тревата е юбилейната му изложба, в която за пръв път го изкушава библейската тема. И вярно – макар че не са под открито небе като скулптурите му до село Осиковица или другите, пръснати из света, и тук нещо те кара постоянно да проследяваш погледа на фигурите, насочен нагоре, и да наблюдаваш прозорците, светлината и въздуха – галерията почти изчезва в присъствието на това, което е вътре в нея. програмата.бг

Добави в: svejo.net facebook.com