Слава е вторият филм в планирана трилогия, който проследява абсурда в истинската история на български работник в железопътния транспорт, чийто живот се разпада, след като намира огромна сума пари.

Това звучи като сюжет на Франц Кафка, но всъщност е резюмето на българския филма Слава, който ще се състезава за Оскар за чуждоезичен филм на АФА, пише The Hollywood reporter.

Макар че, Петър Вълчанов и неговата съпруга Кристина Грозева са нямали намерение да препращат към Кафка, режисьорът казва: "Кафка доста напомня реалността в България".

Филмът разказва историята на Цанко Петров (Стефан Деньолюбов), кантонер с вроден идеализъм, ужасно заекване и дебела брада, която не бръсне, понеже се е заклел, неясно заради какво.

Всеки ден Цанко се събужда в малкия си апартамент и внимателно поставя часовника си - подарък от баща си. Слага предпазната си жилетка, пъха гаечния ключ в раницата си и излиза на жп линията, където стяга болтове, дистанцирайки се от своите колеги, които крадат гориво от железопътните вагони.

Един ден Цанко се препъва на купчина пари. Това е 1 милион лева - приблизително 600 000 щатски долара - изпуснати на релсите. Вместо да ги вземе за себе си, решава да уведоми властите. Но нито едно добро дело не остава ненаказано. Заемащата висок пост в министерството на транспорта – Юлия Стайкова (Маргита Гошева) решава да се възползва от тази ситуация, като обяви Цанко за герой с цел да отвлече вниманието от корупционен скандал. Тя го представя пред медиите, взема скъпоценния му часовник и му дава друг евтин като "награда" за неговата честност. Цанко иска да си върне оригиналния часовник, да се грижи за домашните си зайци и да остане сам, но се оказва заклещен в лабиринт от бюрократични глупости - и още по-лошо.

Впечатляващ и с черен хумор, Славата е вторият филм в трилогията, която започна с добре приетия през 2014 г. филм Урок. Грозева и Вълчанов създават и двата филма, както и предстоящата трета част със заглавие: The Hole.

"В тези три истории има много абсурдизъм", обяснява Вълчанов. "От една страна това е много типично за българската реалност, но от другата страна открихме, че в тези неща има много универсални елементи - много абсурд, много драма и хумор".

Може би най-трагичният аспект на Слава е трансформацията на Цанко. Човек с проста и честна душа, която се разпилява при всяка несправедливост, а системата отнема от неговата невинност, неговия безкомпромисен идеализъм и дори брадата му.

Но историята не е без надежда. Юлия Стайкова претърпява собствената си по-позитивна трансформация, чувствайки вина за отношението си към Цанко. Не става ясно дали Цанко напълно изоставя ценностите, публиката е тази, която трябва да реши дали надеждата или цинизмът ще бъдат победителите на деня.

"Това е предизвикателството пред зрителската аудитория, казва Вълчанов, да ги поканим да бъдат съавтори, всеки по свой собствен начин".