В Бечката кафана няма такива работи. Има евросладкиши – рядкост в Босна и дори в Сараево, където югославският вкус към десертите личи отвсякъде – дори шоколадът не се получава добре. Има и виенско кафе, вместо повсеместния и също останал от Югославия шварц, който много го обичаха и в ерата на нашия Балкантурист. В Бечката кафана, като туристическа атракция, сервират и турско кафе, което тук не само го наричат босненско, ами и го поднасят в гледжосани съдове с все джезвето. И е безупречно, също като фреша, който правят в тази богата на чудни плодове и зеленчуци федерация от сърби, хървати и мюсюлмани – уж разделени от страшни работи, а говорещи досущ един и същи език и споделящи обща култура – от песните до табиетите в кафаните.

130-годишният хотел има не само Виенска сладкарница. Той разполага с макар и малък закрит басейн, безплатен уайфай навсякъде и то добре работещ, както можем да ви уверим, минифитнес, денонощна рецепция.

Изцяло е климатизиран и в двата си вида стаи – в ретрокрилото с тъмносини мокети и килими и тежки мебели и в минималистичния дизайн и пастелните тонове, в които е решено модернистичното източно крило. Малка сауна, уелнес център с масажи и турска баня, но не старовремска, а в съвременен стил, са още част от екстрите на хотела.

Ще добавим и малка забележка – удивително неуютното му и странно организирано фоайе, което съчетава зоната на рецепцията с търговски обекти с излаз на улицата – странно и объркващо за гостите и без връзка с главния мозък – това сме го виждали май само в онова, което имахме накрая като гранд хотел България на жълтите павета, който обаче в момента се преражда.

В Сараево всички ви посрещат усмихнати и с пожелание за ДобАр дАн и ви изпращат с Хвала! ПрИятно!, което ще рече: Благодаря, приятно! Единственото място, където не го правят и кой знае защо, е именно петзвезднияТ хотел на града – Европа.

Още снимки от хотела можете да видите в нашата Галерия !