Кобилкина кърми бебето по 7 пъти на ден

Синът на най-известната сексоложка у нас Наталия...

Дейвид и Виктория Бекъм се готвят за...

Една от най-често „развежданите“ звездни...

25-годишен либийски дълг от петролни находища стои зад задържания кораб

отпечатай новината

12.01.2019 15:32 | Видян 815 пъти

25-годишен либийски дълг от петролни находища стои зад задържания кораб

Петролни находища за над 5 милиарда долара в либийските градове Морзук и Гадамеш, открити при сондажи и проучвания на държавната българска фирма „Булгаргеомин” в периода 1980-1986 г. са в дъното на аферата с либийския кораб „Бадр”.

Танкерът, който от ноември 2017 г. е задържан на пристанището в Бургас по искане на „Булгаргеомин”, премина във владение на българското дружество в края на декември. От родната фирма са категорични, че смяната на флага на либийския танкер е законосъобразно и вече показаха в своя защита решение от Върховния съд в Либия, който още през 2004 г. постановява либийците да изплатят на „Булгаргеомин” сумата от 9 милиона долара плюс натрупаните лихви. Към днешна дата дълговете на джамахирията към родната фирма доближават 20 милиона долара.

След като корабът вече носи името „Бдин” и плава под панамски флаг, Либия спешно командирова в България Джамал Али Омар ал Барак, който е пратен от премиера на правителството на националното единство Файез Сарадж да търси решение на казуса.

Историята с дългогодишния борч на Либия започва през 1979 г., когато Тодор Живков и Муамар Кадафи договарят България и Либия съвместно да проучват добив на нефт в либийската пустиня. На 18 април 1979 г. Живков изпраща в арабската страна министърът на металургията и минералните ресурси Стамен Стаменов, който подписва споразумение за съвместно търсене, проучване и добив на нефт край градовете Гадамеш и Морзук в Южна Либия.

Договорът е за срок от 25 години, като според контракта разходите по проучвателната програма са изцяло за сметка на България. Според договорката, нашата страна трябва да получи 15% от стойността на добития нефт.

В Либия са изпратени 60 инженери и над 850 работници, а България инвестира $ 170 милиона чрез външнотърговското си дружество „Булгаргеомин”.

В периода 1980-1987 г. българите извършват общо 68 сондажа в Либия, като откритите извлекаеми нефтени и газови залежи и запаси в Гадамеш и Морзук са на стойност над 5,8 милиарда долара. Според договора, 15% от откритите залежи остават за България, тоест нефт и газ на стойност 882 милиона долара.

Падането на Тодор Живков от власт и настъпването на демократичните промени в България обаче рязко променят ситуацията в Либия. В смутното време на смяна на режима, либийците решават, че могат да прецакат България и сами да експлоатират откритите от родните инженери и с платена от нас техника нефтени залежи.

Либийците саботират опита на България да сключи договор с канадската компания „Хъски”, която да експлоатира находищата. След това, през 1994 г., България намира друга канадска компания като инвеститор – „Канадиен оксидентал”. Канадците водят тригодишни преговори с Либия, преди да получат становище от Муамар Кадафи, че сделката за преотстъпването на находищата в Гадамеш и Морзук няма да се осъществи.

Бившият изпълнителен директор на „Булгаргеомин” Георги Раковски си спомня, че след 1991 г. либийските власти организират атака срещу „Булгаргеомин”, като целта е българската фирма да се откаже от най-доходоносния си актив.

„Либийските институции започнаха да саботират и възпрепятстват дейността ни и да ни подсказват, че трябва колкото се може по-скоро да се изнесем от джамахирията. Координатор на цялата операция по заграбването на нефтените находища бе Абдуллах Ал Сануси. Той обаче едва ли е действал без санкция от самия Кадафи”, раказва Раковски, цитиран от столичен седмичник.

продължи >>

Етикети: , , , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !