Делото стигна до ВКС, след като никоя от страните не остана доволна от решението и върховните съдии приеха, че присъдата трябва да е ефективна. Тогава те казаха, че наказанието правилно е било определено на 3 години, но не трябва да е условно.

Новият състав на САС, който гледа делото реши, че не може да се води от задължителното указание на ВКС за вида и размера на наказанието, защото това би обезсмислило произнасянето му, но в крайна сметка не само осъди Балджийски ефективно, но и увеличи наказанието до 4 години затвор.

Ключовият момент, довел в крайна сметка до окончателната условна присъда за футболиста, е в удара с юмрук, който Балджийски е нанесъл в лицето на жертвата и различната му интерпретация от различните съдебни инстанции.

Последният състав на САС прие, че Балджийски е ударил Алексов, но не е счупил очната му ябълка, а фаталният изход е дошъл, защото мъжът е залитнал, паднал е и е ударил тила си в металната шахта. Според апелативните съдии футболистът е целял единствено да удари Алексов и да му причини лека телесна повреда, но не е предвидил, а е бил длъжен, че при такъв удар може да се стигне и до тежкото увреждане, което пък в крайна сметка е довело до смъртта на пострадалия. Затова САС беше приел, че Балджийски е действал при евентуален умисъл за причиняване на тежка телесна повреда.

Върховните съдии обаче не се съгласяват с този подход на втората инстанция.

В решението си те пишат, че практиката на ВКС е постоянна за това, че квалификацията на причинената смърт по непредпазливост зависи от вида на умишлено нанесената телесна повреда.

„Когато обективно е причинена по-лека по степен телесна повреда, от която настъпят по-тежки усложнения или смърт, деецът следва да носи отговорност за причиняване на непредпазлива смърт във връзка с по-лекото телесно увреждане, защото само то е причинено умишлено. Софийският апелативен съд неправилно е приел от правна страна, че подсъдимият е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия Алексов в резултат от нанесена тежка телесна повреда, извършена при евентуален умисъл“, се казва в решението на ВКС.