Ирина Шейк и Брадли Купър се...

Ирина Шейк и Брадли Купър се споразумяха за детето....

Сравняват Тита с Шакира

Надарената варненска певица, която не успя да се пребори...

Създаването на Бащата беше терапевтичен процес

отпечатай новината

12.07.2019 09:22 | Видян 734 пъти

Създаването на Бащата беше терапевтичен процес

Режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов разказват за филма си, награден с Кристален глобус в Карлови Вари.

- Какво ви вдъхнови за Бащата?

- Филмът е отчасти всъхновен от лични преживявания, отчасти от наблюдения върху други хора. На погребението на майката на Петър, съседката действително получи телефонно обаждане от покойната. В началото, когато цялото семейство се събира заедно и те чуват гласа на майката в телефона на съседката, първата им реакция е да повярват, да не се усъмнят. Защото на всеки му се иска да е истина.

- Това е филм за връзката между баща и син, но и за отношенията им с покойната Валентина. Васил явно изпитва чувство на вина към мъртвата си съпруга, но сте предпочели да не разкривате отношенията й с Павел.

- Главно защото връзката на Павел с майка му е по-балансирана, безконфликтна. В настоящето той е погълнал от тревогите със своята съпруга. Това балансира целия филм.

- Създали сте интересна динамика между Павел и жена му, макар че тя не се появява изобщо на екран. Чуваме само гласа й по телефона. По някакъв начин тя отразява персонажа на Валентина, с нейните обаждания от отвъдното.

- Това беше едно от най-големите предизвикателства: да развием тези женски персонажи, без да ги виждаме, да изградим образи, които могат да се видят само със съзнанието. Макар да не присъстват физически, тези героини са може би най-важният фактор в истината.

- Ключът към събитията във филма са мобилните телефони. Но вместо да събират хората, телефоните сякаш подхранват неразбирателството между тях.

- Това е нашият коментар за начина, по който общуваме като общество днес - зависимостта ни от технологиите, които от своя страна не са особено надеждни. Сривове в общуването на всяка крачка.

- Дюлята е друг повтарящ се мотив. В много култури, включително и на Балканите, дюлята олицетворява плодовитостта, любовта и живота. Разчитахте ли на тази символика?

- На първо място, дюлята е твърде често срещан плод у нас - особено през есента, когато се развива действието, и е традиция да се прави конфитюр от дюли по това време на годината. Дюлята има сладко-кисел вкус - не можее да я ядеш, без да я обработиш някак. Това също отразява нашата история. В хода на филма фюлята се превръща в символ, мост не само между поколенията, но и между членовете на семейството, между този и онзи свят.

- Васил има рационален, научен ум. Но във филма той е готов да повярва в какво ли не, за да открие смисъл в смъртта на жена си - и това често е много смешно за зрителя. Полезен ли е хуморът, когато показвате чувства като болка, загуба и тъга?

- Хуморът е неразделна част от човешкия живот, а също и начин за справяне с вината и болката. Създаването на този филм беше терапевтичен процес и се надяваме, че същия ефект той ще има и върху публиката.

- Петър, "Бащата" е вдъхновен от събития след смъртта на вашата майка. Колко дълго ви отне да се справите с тъгата и, както казвате, да създадете този филм като форма на терапия?

- Започнахме да работим около 4 години след събитията. Първо ги оставихме настрани; имахме нужда преживяването да претърпи трансформация и да се върнем към него едва когато сме готови. Важно е да се подчертае, че това не е автобиографичен филм. Това е измислена история, вдъхновена и повлияна от събития в нашия живот. По време на писането на сценария се опирахме доста на собствени преживявания, но когато започнахме снимките на терен, ги загърбихме и оставихме историята да поеме по собствен път. Въздържахме се от твърде голяма автобиографичност.

- Какъв ще е следващият ви филм?


- Той ще сложи финала на нашата трилогия, започнала с Урок и Слава. Работното заглавие е Триумф. Наскоро получихме финансиране от Националния филмов център и програма Медия и сега го развиваме. Една щура история, базирана на действителни събития от зората на демокрацията в България - между 1990 и 1992 г. Тогава трупа висши военни започват да копаят дупка в търсене на контакт с високоразвит извънземен разум. В продължение на две години изкопават 160-метров тунел, преди някой да забележи какво всъщност правят и да прекрати дейността им.

Източник: segabg.com

автор: СЛАВА

Етикети: , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !