Най-слабото място в слабия последен сезон на Игра на тронове бяха горещите сцени, преценява изисканият британски Таймс и запознава публиката с жената, която, ако продуцентите бяха наели, нещата щяха да изглеждат по друга начин. Ита О'Браян има славата на най-добрия в света "координатор на интимни сцени". "Давам ясни указания по целия път до оргазма", обяснява самата дама. Тя е първата "хореографка" от този тип във Великобритания и професионализмът й е търсен както за сериали, така и за филмови продукции.

Тя кара акторите да се чувстват на място, удобно и без притеснение да изпълняват ролите си в най-деликатните моменти от действието. Става световна знаменитост с поставянето на горещите сцени от Sex Education на Netflix. Сега е на 54 и прилича повече на учителка, психолог или галеристка. Работи като учител по движение в така модния на Острова движенчески театър. Докато ВВС не я наема за продукцията си Gentelman Jack, за която трябва да обучи актриса са горещи сцени с жена, но в стила на 19-и век, в която епоха се развива драмата. "Първо питам клиентите как правят секс, какво обичат и какво не, за да могат да поставя нещата, така че да им бъде комфортно пред камерите.

Работата ми не е само да знам наизуст Кама Сутра, за всеки отделен филм правя специални изследвания", обяснява майсторката. "Сценаристът обикновено пише: "Те имаха енергичен секс", което е все едно в либретото на мюзикъл да е записано: "Те пеят". От мен се очаква зад тази обща фраза да изведа начина, по който актьорите да извървят целия път до оргазма", съвсем сериозно говори дамата. И дава примери с филми, които не са имали консултант като нея и горещите сцени изглеждат комедийно като Шоугърли с псевдоеротиката между Кайл Маклоклан и Елизабет Бъркли и Вреда със сюблимната среща на Джеръми Айрънс с Жулиет Бинош.

А понякога дори не е смешно, а е просто тъпо, пише Таймс и споменава Игра на тронове. "Проблемът е, че за много режисьори е проблем да облекат в думи онова, което искат да видят пред камерите в кадър, срам ги е или не могат да обяснят на актьорите. Получават се унизителни ситуации, от които се оплакват - примерно Мария Шнайдер за Последно танго в Париж и Леа Сарду за Синьото е най-топлият цвят, защото се почувствали унизени и изнасилени. Получава се така, че вместо да се проведе предварителен разговор, режисьорът оставя актьорите да се оправят, както могат.