За мейнстрийм аудиторията Тайка Уайтити е най-прочут с режисурата си на „Тор: Рагнарок“. Да го съдим само по работата му със супергероите обаче би било незаслужено подценяване на достойнствата на един творец, който доказва, че и сам воинът може да е воин дори на комедийния фронт.

За почитателите на филми в стила „Американски пай“, „Последният ергенски запой“ и т.н., „Джоджо Заека“ определено ще е разочарование. Смешките не се основават на изпускането на газове, проблемното изтрезняване и пъхането на полови органи в иначе вкусни десерти. Виждаме обаче интелигентен хумор, зад който стои социална кауза.

На повърхността Уайтити взима на мушка нацистите в последните месеци на Втората световна война. „Да, подигравам им се. Ще се подигравам на всички насилници и расисти, които сеят омраза по света“, категоричен е режисьорът с еврейски корени, обвиняван от редица критици, че се спира на тривиалната тема за войната и дори, че си позволява да осмива трагедия като Холокоста. Парадоксално, и двата „недостатъка“ правят „Джоджо Заека“ това, което е – гениална комедия с елементи на драма и хорър.

Да, Втората световна война е основна тема във филма. Въпреки това Уайтити не превръща продукцията си в драма, гъмжаща от смърт и оръжия, а позиционира разказа си през погледа на 10-годишно хлапе, чийто мозък е промит от патриотичните възгласи на Хитлер и нацистите. В духа на клишето „Добре, че е шегата да си кажем истината“ режисьорът успява да избяга от споменатата тривиализация. Би било твърде претенциозно и пресилено да сравним „Джоджо Заека“ с „Великият диктатор“ на Чаплин, но дързостта на режисьора и умишлената критика чрез хумор и тук са налице.

Ето и какво се случва на екрана – Джоджо е 10-годишно момче, чиято мечта е да влезе в личната гвардия на Хитлер. Самият Фюрер (както си го представя детето) му е личен въображаем приятел, а Тайка Уайтити е истинско съкровище на екрана в ролята. Диктаторът е представен, както никога досега – несигурен нехранимайко, плюещ в гозбата в знак на отмъщение.

    Не съм гледал никакви кадри с Хитлер заради ролята. Това все пак е Фюрерът такъв, какъвто си го представя 10-годишно момче. Неговият Хитлер знае само толкова, колкото знае и Джоджо

обяснява мотивацията си Уайтити. В началото той бил против да изиграе образа. През 2011 г., когато създава сценария го рекламира пред копродуценти, като заявява, че холивудски ас ще облече униформата на Адолф. Години по-късно, когато Fox Searchlight му дават 14 милиона долара, за да заснеме филма си, той се съгласява и то под натиска на компанията. „Правилно изтъкнаха, че звездата – която и да е тя, би отнела от вниманието на зрителите, което трябва да е върху децата, растящи в тази среда“, аргументира се режисьорът. Неговият Хитлер вероятно служи като необходимата за Джоджо бащина фигура, предвид, че татко му – със съмнителен успех, се бие в Италия по време на разказа. По ирония на съдбата, майката на хлапака – Роузи (Скарлет Йохансон), съвсем не споделя политическите му нагласи. Разочарована, че единственото й оцеляло чедо пропилява детството си, обсебено от фанатизъм, тя е разковничето към целия сюжет, който въпреки изначално комедийния си жанр, с лекота може да предизвика и сълзи пред екрана. Какво се случва в ума на едно невръстно създание, когато разбере, че собствената му майка укрива в дома им еврейка? А тази еврейка, противно на това, което казват в училище, няма рога или роднинствена връзка с рибите? Отговор на тези въпроси ще намерим в „Джоджо Заека“ от днес.

Изключително уязвим, невинен и дори наивен Роман Грифин Дейвис е откритие на Уайтити. Джоджо е първата му актьорска задача, а малката звезда вече си спечели номинация за „Златен глобус“.

Мисля, че досадих на Тайка, защото в момента, в който чувах „Край!“ го заливах с въпроси

обяснява Дейвис за преживяването си на снимачната площадка. Именно заради него пък Уайтити зарязва първоначалните си планове да снима в Германия. „Според законите там децата могат да работят най-много до три часа на ден“, почти възмутен звучи режисьорът. Продукцията си той измества в Чехия, където старателно се фокусира върху сградите с топли нюанси. „Исках целият филм да е с такива цветове именно защото историята е разказана от гледната точка на дете“, споделя Уайтити.

„Джоджо Заека“ вече си спечели 6 номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм, адаптиран сценарий и актриса в поддържаща роля (Йохансон). Жанрът му го поставя в неизгодна позиция за триумф, предвид че Академията няма навика да награждава с топ отличието си комедии. Но въпреки това гъделичка политкоректната струна на зрителя отвъд Океана, като вмъква (макар и почти недоловимо) хомосексуален персонаж в лицето на отново невероятния Сам Рокуел.

Източник: Monitor