Изборът на вино не е толкова проста работа, колкото изглежда, особено като имаме предвид, че цената поне на българския пазар вече отдавна не е ориентир кое е добро - може да намерите прекрасно френско и италианско на чудесна цена, а 3 пъти по-скъпо родно за нищо да не става. Пишем този лайфхак, понеже освен всичко друго, сега е префектно време за розе. Като не ни е позволено да стигнем до Ривиерата и Костиера Амалфитана, можем поне мислено да се пренесем мислено, отпивайки глътка или повече.

Розето е добър пример, тъй като е известно, че то не е вино като червеното и бялото и при него често се правят "магии". поглеждайте задължително етикета. Няма лошо вино с хубав етикет. Не, че това е определящо за него, но никой производител не влага в старателно направен дизайн, ако ще продава кофти стока. И си личи, особено при розетата, където едно Киарето от 6-7 лв. в ЛИДЛ често е поне 2 пъти по-добро от едно Черноморско злато на 2 пъти по-висока цена. Нищо, че по нашите земи и особено покрай Поморие гроздето и виното са много по-отдавна, отколкото покрай бреговете на Лаго ди Гарда.

Някои неща се разбират при бърз поглед на етикета, където всичко извън грозде, вода и минимален процент захар означава, че тази бутилка не е добре да се купува.

За какво всъщност става дума - има наши заводи понякога спестяват труд и пари, като внасят винен концентрат и го слагат в шишетата поразреден. Въпреки че именно по тази технология се е правело виното в Римската империя, работата сега е значително химизирана с всякакви Е-та, а това не е добре за пиещия.