Актьорът изтъква нуждата от информационна хигиена в новото заглавие от филмографията си

Всяка лъжа може да се превърне в реалност, ако я казваш често, упорито и с незаслужена увереност. С тези думи Стив Карел ни вкарва в премиерното си заглавие „Неотразим“ (Irresistable). За политическите игрите (дирижирани в случая от умели съветници – б.а.) комикът говори открито още в първите секунди от началото на филма.

Смущението от това, че е изправен пред десетки микрофони, явно не му е присъщо. Не е в стила и на неговия идеологически опонент (съветника на конкурентната партия), в чиито токчета се разхожда Роуз Бърн.

Идеята за медийната (не)грамотност дори на самите медии е сред основите на „Неотразим“, зад чийто сценарий и режисура стои Джон Стюарт. След като проектът му за анимация, пародираща кабелните новинарски емисии, не получи зелена светлина по HBO, той се обръща към игралното кино, за да постави същия въпрос: Трябва ли медиите да правят сензация от всеки факт, макар и непроверен?

Темата за фалшивите новини Стюарт вкарва в заглавието си, като мести тепиха на политическия двубой между демократите и републиканците в малко никому известно градче в Уисконсин.

Всичко започва, когато опитният политически стратег Гари Зимър (Карел) решава да се намеси в кметските избори във въпросното градче. След като вижда вайръл (популярно в интернет) видео на местен фермер и бивш военен, той веднага скача в частния си самолет, за да убеди ветерана да се кандидатира за кмет. А съвсем скоро на терен се появява и кръвният му враг Фейт Брюстър (Бърн), за да превърнат надпреварата за местната управа в състезание помежду си.

Няколко лъжи, изречени в национален ефир, печелят на досега забравеното от бог градче небивала слава. Милиардери в инвалидни колички се редят да подкрепят финансово ту едната, ту другата партия... за да може накрая всички да попаднат в клишираната ситуация на „двама се карат, трети печели“.

Ценното във филма на Стюарт – освен органичната и развлекателна игра на Карел и Бърн, е фактът, че режисьорът не заема страната на нито един от кандидатите, на нито една партия. Вместо това превръща творбата си и в постоянно търсене на въпроса има ли проблем в политическата система и какъв е той. А както би се досетило всяко хлапе – отговорът на всичко в крайна сметка винаги се крие в парите.

Източник: Монитор