Те имат форма на немския и австрийския брецел, меки са като типичните наши български гевреци, съвсем леко са поръсени със сусам, не чак като като турските симиди. Хващат окото още от витрината на Графа, пред която висят на цял „грозд”.

Гевреците на Chock Chock, които по всяко време вадят пред очите ви направо от малката фурна на заведението, са истинско щастие за всички, които от деца или от по-късно си падат по тази подходяща и за време на пости храна. Печелят и с въздушността, която някак си постигат, въпреки че са тънички и много меки.

Всичко това едновременно – ето го изкуството да се прави геврек. Сигурно не е сложно, но защо ли другите не успяват да постигат това качество? Повечето хора едва ли си задават тези въпроси, а просто вземат един за лев или два за лев и петдесет.

И принцът, и просякът, ако позволите литературната метафора са равни пред гевреците. И за принца, и за просяка те са достъпни. Кой казва, че в България нямало демокрация. При гевреците има!