Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, тъй като страната не е осигурила цялостно изпълнение на решението на Съда от 5 април 2017 г. — в него беше констатирано, че България не е изпълнила задълженията си по европейското законодателство относно качеството на атмосферния въздух , съобщиха от ЕК.

По-конкретно в страната систематично и постоянно не са били спазвани пределно допустимите стойности за прахови частици ( ПЧ10) и не са били предприети подходящи мерки, с които да се гарантира, че периодът на превишаванията е възможно най-кратък.

Тъй като искът се предявява във връзка с неспазване на предишно решение на Съда, той може да породи финансови санкции както за времето, изминало след първото решение, така и за времето от второто решение до осигуряването на цялостното му изпълнение.

За да изпълни решението, от българската страна се очакваше да приеме и приложи редица мерки. Представените от нея данни, които обхващат периода 2015—2019 г., потвърждават, че установеното от Съда систематично ипостоянно неспазване продължава. Повече от три години след решението България все още не е осигурила спазването на определените в директивата пределно допустими стойности във всички свои зони за следене на качеството на въздуха и агломерации.

Постигнатите към момента резултати са незадоволителни, тъй като България все още не е започнала реално да прилага мерки по места, чрез които да се осигури спазването на пределно допустимите стойности. Страната докладва, че повечето мерки се намират в подготвителна фаза или предстои да влязат в действие чак през 2024 г.

В България се наблюдават някои от най-сериозните превишавания в ЕС както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за ПЧ10, с произтичащите от това рискове за здравето на нейното население. Особено големи са превишаванията при дневните пределно допустими стойности — те са отбелязани в 90 дни годишно, т.е. над 2,5 пъти повече от разрешеното съгласно директивата.

В Европейския зелен пакт, в който е формулирана амбицията за постигане на нулево замърсяване в ЕС, се акцентира върху намаляването на замърсяването на въздуха, което е един от основните фактори, засягащи здравето на човека. Пълното прилагане на стандартите за качество на въздуха, заложени в законодателството на ЕС, е ключът към ефективното опазване на човешкото здраве и околната среда.