Международните психологически изследвания свидетелстват, че един от петте ключови фактори, които обуславят успеха на човека в живота, е добрата памет. А добрата памет е тренираната памет, разказва авторитетният проф. Александър Каплан от Московския държавен университет. Особено важно е да се подготвя от най-ранна възраст положителната памет - по формулата на класика, според която човечеството е взело от историята "огъня, не пепелта". Ето защо посветихме на тази работа своя днешен лайфхак: как се прави това?
Още от детската градина родителите е добре да разговарят с децата си като ги карат да преразказват своя ден в компанията на другите хлапета. Развиването на паметта по този начин много ще им помогне за всичко, особено за изучаването на чужди езици. Според професора на възрастта от 5 до 20 г. всеки нормален мозък има способността спокойно и добре да овладее 3-4 чужди езика. След това работата не само става твърде сложна, но и поемането на важни детайли като произношението е почти невъзможно - късно изучаващите езици в 99% от случаите имат незаличим акцент.
Както казва професорът: "Възрастта до 7 години е времето, когато природата ни учи и това става по естествения начин". Тоест, усвоеното тогава просто се запечатва в съзнанието и то по най-добрия възможен начин. Не е случаен лафът за "първите 7 години". Отговорният родител трябва да го знае и без да прекалява, да стимулира детето в тази посока! Така наречената склонност, афинитет, умения да се говорят чужди езици, а не само това, не се дължи на нищо повече от факта, че основата им е поета - като музика и настройка, именно във възрастта под 7 години.
Лесен пример са руснаците - както е известно, и с десетки години, които живеят в България, те не могат да усвоят нашия език, въпреки че е доста близък до техния. Причината е, че при соца и в началото на демокрацията, там чужди езици се изучават едва след 5-и клас, т.е. след 12-годишна възраст, тоест не могат да се изучат наистина добре като звучене, независимо от усилията.
Тренирането на паметта в по-късни години трябва да продължава с творчество - дали е писане на дневник или майсторене, това е супер важно. Причината е, че през последните 2 десетилетия смарт-устройствата според професор Каплан, ни поставиха в "нова изкуствена плоска действителност, която - понеже е неестествена за нас, води до КАТАСТРОФАЛНО ПРЕНАСТРОЙВАНЕ НА МОЗЪКА - клипово мислене, намаляване на уменията за реалната среда като сръности, рефлекси, адаптивност. В ТОВА ЧИСЛО И ИМУНИТЕТ!". Той изобразява това като "нарисувана среда", докато за човека е характерно само да "рисува и да дорисува" света около себе си. Това е творческото начало - независимо дали става въпрос за сковаване на маса или за написване на поема - ние имаме реална нужда да реализираме - в превод да създаваме нещо истинско. Което смарт устройствата ни отнемат. Затова и възприемаме света като визуален все повече, отколкото като материален.
Единственият начин да се справим е като търсим нови полета за изява в естествена среда, да работим с ръцете си и с мозъка си. Да не получаваме наготово нарисувани картини - ярък пример според него е бумът на тв сериалите, които осигуряват почивка за мозъка - "нарисувана  картина", но и водят до залиняването му, както и на уменията ни, които той контролира и чрез които се развива.
Това по думите на проф. Каплан води и до избуяване на вяра в чудеса: "Ако много искаш нещо, ще стане". Според него тази максима работи, ако е наистина в нашите способности да постигнем нещо. Тогава ние стимулираме мозъка си да създаде програма, целенасочена и упорита, за да достигнем целта, да намерим най-краткия път до нея. Но това става с усилия, с "рисуване и дорисуване" на картината. С онова, което вече сме описвали - превръщане на мечтите в цели. То не е възможно да стане по неестествен път.