Motivated Reasoning или мотивираното, сиреч преднамереното, разбиране и разсъждаване на тази база, когато четем, е фокусът, чрез който фалшивите новини се харесват и биват повтаряни от 96% от хората, докато само 4 на сто от нас - четирима на сто души, успяват да ги уловят и да не се залъжат по тях. Те не се замислят върху същността им, а ги възприемат "по дифолт", по подразбиране.
По логиката на Гьобелс за лъжата, повторена сто пъти, която се превръща в истина, и по учебника на КГБ, според който настояването върху легндата, която се харесва повече от истината на аудиторията, през последните години информацията се поднася нарочно, преднамерено изкривена, за да създава преднамерени разсъждения.
Всеки от нас е свидетел как, вместо да проверяваме източниците, ние търсим уж алтернативни, а всъщност потвърждаващи убеждението ни мнения. А в интернет за всичко, което сме си навили на пръста, ще намерим потвърждение. Особено, ако не осъзнаваме как действат медийните групи - много често четем уж различни източници, а собственикът им и неговата политика е един и същи, ако ще по нищо да не си приличат.
Най-често войната за умовете и тяхното вкарване в матрицата на преднамереното четене и оттам - разбиране. Ефектът е, че се пробутват полуистини или истински лъжи, които приемаме за своя чиста монета и ни служат за база за наблюдение на света чрез дълбока убеденост. Забавно е, но хората, които се имат за "умни и красиви" най-често стават жертви на тази психотехника.
Някои държави като Швейцария и Италия работят много усилено десетилетия наред за репутацията си като брандове, така че всичко, което произвеждат, даже да бъде боклук, да се смята за прекрасно, само защото носи етикет от тях, независимо фалшив или истински. Малцина например знаят, че и най-скъпите дрехи на Долче и Габана са произведени в Китай. Срещу който пък усилено се работи, за да бъде внушено, и то е мотивирано разбиране на огромна част от хората по света и у нас, които смятат китайското за лошо и за неравностойно на нещо италианско. Или швейцарско.
Ето такава ситуация се получи с ваксините: надеждността им се определяше от воденето на общественото мнение не според научните им качества, дори доказани, а поради престижността в очите на широките народни маси на страната на произход.
Тази работа особено си пролича покрай пускането на различните ваксини напоследък. Най-много атаки