В изследване на испанския университет "Ровира и Вирхили", са взели участие 120 момчета и момичета на възраст от три до пет години от град Тарагона в Каталуния. Децата с различен социално-икономически статут били разделени на две групи. Едната била с участници, в чиито дом се отглеждало куче, а при втората отсъствал контакт с такъв домашен любимец.

Момичетата и момчетата отговаряли устно на различни въпроси, с помощта на които специалистите могли да оценят взаимодействието им с възрастните и с връстниците им. Те наблюдавали как децата изразяват чувствата си, тяхната привързаност, самооценка и други аспекти. В резултат на изследването учените стигнали до извода, че присъствието на куче в ранна възраст помага за социалното и емоционално развитие на децата. При това учените подчертават, че липсата на подобни контакти с домашния любимец не означава бавно или лошо развитие.