На 24 юни излиза от печат и ще се разпространява по книжарниците единствената по рода си „Енциклопедия България“ – издание на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ към БАН и издателство Книгомания. Изданието е луксозно и с високо полиграфическо качество; с твърда подвързия, обемът му е 872 страници и включва над 2000 снимки, схеми, таблици и диаграми. Оформлението и дизайнът на корицата са дело на Тодор Манолов. Макар в днешните свръхтехнологични времена да изглежда, че отговорите на всички въпроси са в Google, оказва се, че разнообразието от сайтове, блогове, медии и социални мрежи не може да откликне с толкова богата и достоверна информация за България, както новата енциклопедия на БАН. Авторите и редакторите на „Енциклопедия България“ са създали много добра концепция за това еднотомно издание, в което по подходящ, стегнат, логичен и комуникативен начин е поднесена разнородна и стриктно проверена информация, съобразена с най-новите постановки в академичната наука. В над 800 страници новата Енциклопедия „България“ компресира факти за държавното устройство и националната сигурност, за природните богатства и климата, за науката, образованието и икономиката, за историята и традиционната култура, за здравеопазването и социалната политика, за спорта и изкуствата, за литературата и книгоиздаването у нас. Екипът на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ е пресял респектиращо количество източници и статистически данни, за да допълни и осъвремени всички теми.  Припомняме, че през годините с голям авторитет са се ползвали и все още се ползват по-старите издания на НЦ „Българска енциклопедия“, посветени на България: първата национална енциклопедия – „Енциклопедия България“ в седем тома (1978–1996), енциклопедичният справочник на английски език “Information Bulgaria” (1984), дванайсеттомната „Голяма енциклопедия България“ (2011). Разбира се, част от информацията и доста от изводите в тях вече са остарели, така че необходимостта от нова „Енциклопедия България“ е буквално наложителна. Основни събития от новата и най-новата ни история също са намерили място в престижното издание. Какво точно е станало на 9 септември 1944 година? Какви са събитията, последвали тази дата и предопределили развитието на страната ни? Това са само малка част от въпросите, чийто отговор можете да намерите в обзор „История“. Ето и кратък цитат от текста в енциклопедията: „Присъствието на Съветската армия в България благоприятства „червения терор“ през първите две години след преврата... След Петия си конгрес (1948) Българската комунистическа партия напълно се сраства с държавата, остатъците от буржоазните партии се вливат в Отечествения фронт, Българският земеделски народен съюз придобива ролята на съюзник в управлението. Многопартийната система е ликвидирана. Профсъюзите, младежката комунистическа организация и творческите съюзи се превръщат в средства за налагане на партийните повели...“. Екипът се е потрудил да събере и снимки, илюстриращи периода на засилени репресии – включително от т.нар. Народен съд над бившите регенти и над опозиционни лидери като Никола Петков. Разделът за политическото устройство на страната ни е разширен и допълнен с имената и фотографиите на всички държавни глави и стига до действащия президент Румен Радев. Включен е и списък с всички министър-председатели и председатели на Народното събрание до наше време. Добавени са също данни от последното (засега) преброяване на населението. В таблици, схеми и диаграми е илюстриран растежът докъм 1985-а (когато ставаме почти 9 милиона) и как падаме под 8 милиона през следващите години. Проследен е естественият прираст на населението до 2018 г. и трайната тенденция смъртността у нас да надвишава раждаемостта, а емиграцията да не стихва – макар и вече по икономически, а не по политически причини. Сред най-интересните факти са тези за българските общности, пръснати по света. Както и таблицата за населението по области, със сравнение между данните за 2002 и 2011 г. Вижда се как столицата почти буквално се превръща в „град-държава“ с над милион и четвърт население, докато градчета като Китен и Клисура падат под 1000 жители.Годините на прехода след 1989 г. дават силно отражение и върху икономиката и стопанството на България, чийто научен анализ, подплатен с цифри и данни, е намерил място в обзор „Стопанство“. „В сравнителен план, през периода 1989–2019 България губи  мястото си сред източноевропейските икономики.  Днес страната е с най-ниско равнище на БВП на глава от населението сред страните членки на ЕС. Причините могат да се търсят в две посоки – дългият период на нереформираност на икономиката, който води до масивна декапитализация на държавните предприятия и запазване модела на обвързаност на част от бизнеса с политиката (за извличане на рента, вместо да се разчита на печалба от конкурентоспособни продукти и услуги). Развитието на българската икономика след 1996 е успешно – почти четири пъти е съкратено изоставането на страната от средното за ЕС по показателя БВП по пазарни цени (от 7,5 на 27,9%) и почти два пъти по паритет на покупателната способност  (от 27,9 на 52%). Разгледано в по-широк план, България и днес е с по-добри икономически показатели от страните от Западните Балкани и от някои от страните, бивши републики на Съветския съюз. Но тези показатели могат да бъдат много по-добри, ако не са толкова широко разпространени дефектите във функционирането на политическата и икономическата система“. Обзор „Наука“ обаче изобилства с поводи за национална гордост и оптимизъм. Сред забележителните постижения на български учени и изобретатели, споменати там, е и легендарният калкулатор ЕЛКА. Вероятно мнозина ще се изпълнят с гордост, когато прочетат за фактите: „През 1965 колектив от инженери изобретатели