Братислав Иванов е български японист, един от основоположниците на българската японистична школа. Завършва специалността „Японски език и литература“ в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. Включен е в състава на първия преподавателски екип на създадената през 1990 г. специалност „Японска филология“. Превежда класическа японска поезия и е автор на осемнайсет статии и повече от трийсет книги за японския език и японската култура. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от името на император Акихито с „Ордена на изгряващото слънце“ за приноси в академичните изследвания на японския език и разпространението му в България. Новата книга на Братислав Иванов е посветена на историята на японската култура и обхваща периода от 14 500 г. пр.н.е. до наши дни. Страната на изгряващото слънце се оказа една от най-вълнуващите теми напоследък за любителите на хубавите книги. Изданието с твърди корици, цветни илюстрации и богато съдържание на Братислав Иванов „История на японската култура“ (изд. Книгомания), което излезе наскоро от печат, се превърна в бестселър в унисон с японската вълна покрай подготовката за Олимпийските игри в Токио тази година. Интересът на българския читател към японската култура не е мимолетен. Предходните книги на Братислав Иванов също се радват на широка популярност: „История на Япония“, „Йероглифите“, „Японската гравюра укийо-е“, „Япония. Векът на дзен“, „Символите на Япония“, „Митология на Япония“, „Японско-български речник“ и други. „История на японската култура“ хронологично се проследява развитието на Япония през вековете, като много добре проличава логиката на самите културни процеси и повлияването им от Монголия, Китай, САЩ, Западна Европа и др. „Тук е акцентирано върху събитията и процесите, които са знакови за отделните културни периоди“, отбелязва в предговора си Братислав Иванов. Книгата обхваща времето от 14 500 г. пр. н.е. до наши дни, като материалът е разпределен в 15 глави и допълнен с над 70 цветни илюстрации. Включена е както обща информация за Япония като държава, климат, политическо устройство, население, региони и префектури, така и знания за различните културни периоди. В „История на японската култура“ намират място различните японски вярвания, археологически находки, скулптура, взаимоотношения с Китай, печат и книги/литература, церемониална музика, театър, изобразително изкуство, монголски нашествия и влиянието им, императори и регенти, шогунат и много други. Не на последно място от страниците на „История на японската култура“ ще научите любопитни факти за чая, икебаната, сухите градини, градове и замъци, ценности и поведенчески модели. Японците на шега разказват, че „историята на тяхната култура може да бъде представена като хилядолетна борба с мухъла и плесените“, но по-видимите бедствия са опустошителните цунами, тайфуни и земетресения. Японският дух обаче е несломим; може би неговата сила се крие в японския химн, чийто текст представлява пожелание за дълголетие на императора. Императорът пък е символ на държавата и единството на народа, от което следва „че самият текст изразява надеждите за