„Докато музиката свиреше“ от Натаниъл Ланде предлага на читателите нестандартна перспектива към една от най-големите трагедии в човешката история. Американският автор с богат опит в документалистиката създава жив и плътен исторически роман, в който преплита фикция с реално съществували личности, за да въвлече читателя в напрегнатата атмосфера на Втората световна война. Красивото издание е решение на издателство „Кръг“ в превода на Майре Буюклиева и корица, дело на художничката Таня Минчева. В разгара на Втората световна война нацистите превръщат малкото чешко градче Терезин в концентрационен лагер. Замисълът на Хитлер е да го представи пред света като курортен рай – подаръкът на фюрера към евреите. „Е, има подаръци, които човек не желае да получава“, както пише Ланде. Там са настанени хиляди творци, интелектуалци и изтъкнати личности и кипи относително богат културен живот. Но в методите на нацистката пропаганда нищо не е такова, каквото изглежда. Младият пианист и акордьор Макс Мюлер е син на велик диригент, станал немски генерал. Той отказва да изостави еврейските си приятели пред неясната им съдба. Макс се премества в Терезин и благодарение на специалните си привилегии сред нацистите се опитва да облекчи живота на любимите си хора в лагера. Увлечени по журналистиката от малки, той и приятелят му Давид започват да списват вестник с материали за културните дейности наоколо в опит да открият смразяващата истина за това, което се случва с изчезващите сред тях хора. С всяка стъпка към нея, двамата се сблъскват с ужасите на геноцида, извършвани систематично от нацистите. Утеха героите откриват в музиката. Насред отчаянието на трагичните обстоятелства единственото, което им е останало, е надеждата и те я намират в поставянето на детската опера „Брундибар“ – част от действителната история на Терезин. Сред реалните образи, които Ланде вплита в романа, са психологът Виктор Франкъл, композиторът Ханс Краса, режисьорът Курт Герон и много други интелектуалци, затворени в лагера – мнозина, от които не доживяват края на войната. Опитен документалист, Ланде прекарва дълго време в проучване на действителните събития, преди да се отдаде на писането. Терезин действително е необичаен концентрационен лагер заради богатия си културен живот. Но дори и изящната мелодия на тези необикновени обитатели е под диригентството на общата еврейска съдба. В „Докато музиката свиреше“ звучи тъжната песен на човешкия дух и смелост дори и в невъобразими времена. Песен, която не бива да бъде забравяна. Натаниъл Ланде е журналист, писател, режисьор и продуцент. Работил е като изпълнителен продуцент на Си Би Ес и Ен Би Си и като творчески директор на медийния мастодонт „Тайм“, където се превръща в икона заради иновативните си въведения. Бил е директор на „Тайм Уърлд Нюз Сървис“ и на „Тайм-Лайф Филмс“, а с документалните си филми печели различни международни награди. Преподавал е журналистика в Университета на Северна Каролина. Автор е на дванайсет книги.