- Отдръпнаха ли се тогава много хора от вас?

- Не, тези, които трябваше да не се дърпат, не го направиха. Останаха. Георги Минчев не се дръпна, Богдана Карадочева, Стефан Димитров , Диомов, не се дръпнаха. Останахме заедно. Спорили сме, но в рамките на нормалното.

Александър Петров тогава бе написал "Развод ми дай", "Времето е наше" , които взривяваха сините митинги, аз пък пишех друго и вечер се събирахме да си покажем кой какво е насътворил. Много се забавлявахме.

В своите песни Мишо Белчев ни казва че: "Булевардът" - "Руски" /днес "Цариградско шосе"/, е едва ли не, по- хубав от "Шанз-а-лизе", че "Любовта не остарява" и че "Не са всичко е пари, приятелю!"

- Наистина ли мислите така за парите?

- Ами вече не. Аз съм бил винаги почтен в стиховете си за песни. Никога не съм злоупотребявал с думите. Не съм се гаврил с тях. И се радвам, че песните ми останаха. Не са еднодневки. А че не всичко е пари, хората наистина не вярват, но им се иска. И на мен също.

- Какво пропуснахте в живота?

- Нищо. Може би някоя друга година, но не съжалявам. Намерих си добра жена, семейство, нещото, което ми доставя удоволствие да върша и за това да ми плащат. Това ми стига.