НАЙ-НОВИ
Боят между Брус Лий и Уонг Джак Ман:...
Китайският квартал на Сан Франциско в началото на 60-те...
Глупаво е да правиш планове за целия...
Глупаво е да правиш планове за целия си живот, след като...
Доверието ми изигра лоша шега: Георги след "Сървайвър"
28.03.2022 11:52 | Видян 1547 пъти

Георги Петков отпадна от "Сървайвър", но емоцията му от преживяното на острова се оказа по-силна от моментите на разочарование, особено последния, след който напусна шоуто.
Студентът по медицина имаше една цел - да бъде с няколко хода пред останалите, но стратегията му не успя да сработи напълно, не и във важните моменти за него.
По време на престоя си на Филипините той свали цели 12 килограма от теглото си, а това, което е преживял още, и за което споделя пред нас, е дори много по-шокиращо от това, което бихте предположили.
- Успя ли вече да излезеш изцяло от емоцията на преживяното на острова в „Сървайвър”?
- Може да се каже, да, нещата, малко или много, се върнаха към нормалното. Но емоцията се връща от време на време, покрай излъчването на епизодите. Интересно е обаче, да се погледнат и другите гледни точки отстрани, с вече много по-трезва преценка. Вътре със сигурност не е имало как да разбера за определени разговори и ситуации.
- И каква е равносметката сега?
- Честно казано, много неща не са показани, но и няма как да се поместят 2-3 дни в 90-минутен епизод. Например, на острова имаше много хубави моменти, към които винаги ще се връщам с положителна емоция.
- Още на влизане в „Сървайвър” ти споделяш във визитката си, че искаш да си с няколко хода пред останалите и това е част от стратегията ти. Успя ли да го постигнеш или не се получи?
- В голяма степен го постигнах в началото на играта, но е и факт, че при смяната на племената, се оказах в доста неизгодна позиция. Нямаше с кого да работя, освен с Кари – поне в началото. Затова и впоследствие, както се видя, започнах да поемам все по-големи рискове – опитвах се да бъда в по-изгодна позиция. Мисълта, която ме ръководеше винаги, беше: голям риск – голяма печалба!
И последният ход, който направих – със спасяването на Алекс, беше наистина нещо, което знаех, че е твърде очевидно и твърде нагло, но също така бях сигурен, че ако ми позволят да го направя, ще бъда в доста по-изгодна позиция. В обратния случай си мислех, че е по-добре да отпадна сега, отколкото при едно евентуално сливане на племената, където ще съм или по средата, или в края на редицата.
- Тоест, въпрос на личен принцип?
- Ами... беше въпрос на късмет относно това дали ще ми се размине. И аз до последно смятах, че ще ми се размине. Но не се получи.


коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !