Вече можем да гледаме в Нетфликс Мария Бакалова в новия проект на режисьора Джъд Апатоу, популярен с комедиите си "Позабременяла", "40-годишният девственик", "Аз съм Хари Потър" и др. Във филма „Балонът“ тя си партнира с Дейвид Духовни, Педро Паскал, Лесли Ман и Карен Гилън, а сюжетът проследява опитите на група актьори да завършат работата си по филм, докато са поставени под карантина в хотел. Историята е вдъхновена от реално появили се проблеми по време на снимките на "Джурасик парк: Господство". Мария Бакалова даде ексклузивно интервю пред Георги Тошев за предаването „Преди обед“ по бТВ
По-уверена ли стана в тази една година, от когато живееш изцяло в Америка?
В някои отношения може би станах по-уверена, в това да си поръчам кафе или да си повикам Убер, защото тук се страхувах и срамувах, какво ще се случи или как ще кажа нещо грешно. Ето в такива жинейски работи станах по-уверена. Може би станах и по-откровена, започнах да комуникирам с екипа ми, с който вече работя от година и половина. В началото имах изключителен респект към тях и се страхувах възможно ли е да вдигна телефона, за да задам въпроси. Сега вече го правя и те буквално ми станаха като семейство. От гледна точка на увереност в професията, не съм убедена…И продължавам да твърдя, че трябва да се провокираш, докато си жив, да искаш повече, именно така ще постигнеш и по-големи резултати.

Гледа ли вече „Балонът“?
Да, гледах го. Смях се много, това е доста интересен мета филм, защото ние го снимахме в Англия, когато там беше най-големия локдаун. Това беше периода точно преди Оскарите, между февруари и април. Аз имах сериозни проблеми как ще се придвижа от Англия до Америка, трябваше да минавам през едни тежки процедури, да правя консултации с миграционни адвокати. Точно тогава нямаше право да излезеш на разходка с повече от един човек в Англия. Ние бяхме може би към 30 актьора в този балон, всички актьори живеехме в един и същ хотел. Той беше толкова интересно преструктуриран, имаше едно малко шкафче-гардероб, което, персонала отваряше, слагаше ти нещо, чукаха на вратата и ти си го дърпаше вътре. Това беше начина по който си взимаш нещата, които са ти необходими. Нямаше право дори да пиеш чай с някой на терен и беше изключително странно. Филмът документира този период от време, за нас като актьори, както и каква е ситуацията на терен. През този период всички се убедихме, че трудни времена без изкуство, са още по-трудни. В пандемия като тази, какво правим? Слушаме музика, четем книги, гледаме филми или гледаме картини на велики художници в Интернет. Изкуството е храна за душата, иначе живота ни става празен…“Балонът“ проследва какво става, когато камерата спре и всичко зад завесите, това, което хората не виждат. И всичките тези комедийни и драматични моменти, през които ние актьорите преминаваме.



Във филма си партнираш с Дейвид Духовни?
Беше наистина невероятно да се работи с него, голям актьор, който помня от времето, когато бях на 5 годинки. И му го казах (смее се). Той е невероятен човек, музикант. Правеше музика за всички нас на терен.

Възможни ли са холивудски приятелства?
Разбира се, че са възможни. Щастлива съм да кажа, че огромна част от приятелите ми са тук в Ел Ей. Имам си моите близки любими приятелки Мила и Мирена в България, а Юлиян Костов си го имам за цял живот, без значение къде се намира. С един от най-добрите си приятели сме комшии, живеем почти един до друг. И всеки ден му казвам: Пейтън, хайде да ходим да си вземем кафе. Една пък от най-близките ми познати тук е Джесика, тя ми е като по-голяма сестра. Възпитава как да бъде силна и независима жена и да си отстоявам позицията. Но разбира се и много хора от индустрията станаха част от живота ми и съм изключително щастлива. Имам чувството, че в Холивуд в сферата на изкуството, все по-рядко попадат лоши хора. Те просто не се задържат в тази среда…