„Невидимите улици“ представя въображаема културна топография на София като разрез на духовните постижения в града. Шест тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища. Някой от тях имат особености, в които може да се открият знаци за присъствия. Тази въображаема културна карта на София преминава по „Улицата на държавниците“ (25 ключови личности), и „Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ и „Улицата на музикантите“ (всяка маркираща 12 ключови личности). Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху чернобял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от „Невидимите градове“ на Итало Калвино.

Фотографският лабиринт в дъното на галерията показва въображаема градска среда, следваща субективния човешки поглед по време на една фланьорска разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки много невидими връзки, които не съществуват във физическия свят. Инсталацията е изградена от панорами, отпечатани върху лек синтетичен плат. Средноформатен чернобял филм е зареден в пинхол камера с ръчен транспорт, което позволява застъпване на кадрите, така че знаковите къщи да бъдат подредени една до друга, свързвайки се във въображаема панорама с плавни преходи. Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са подменени с асоциации, следващи персоналния облик на сградите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната връзка на авторите с градската следа на бележитите столични личности. Проектът е осъществен със съдействието на програма „Култура“ на Столична община.