Като артист смятам, че с контакта между зрител и актьор в киното и в театъра можем да спасяваме души, каза актьорът Деян Донков пред БТА.

По думите му, когато не знае какво се случва всъщност - там, зад кулисите, не може да бъде оптимист за българската култура, защото вижда, че игрите не са честни и чисти. "Аз обичам да живея без страх и без очаквания. Нямам реално някакви очаквания. Но вярвам в здравия разум, който върви по вертикалата. Тоест, вярвам, че човек е свързан ментално с много по-голяма сила от тази, която си мислим, че обслужваме тук. И затова вярвам, че спасение има", каза още Деян Донков.

Г-н Донков, с какви емоции изпращате 2022 г.?

Със смесени емоции я изпращам. Все пак сме свидетели на много катаклизми в световен мащаб и в нашата държава, и в театъра изобщо. Така че със смесени емоции - положителни и отрицателни.

Вие самият бяхте ли изправен пред изненади и предизвикателства и кои бяха най-големите?

Всяка моя следваща роля е предизвикателство и винаги съм изненадан от новите неща, с които трябва да се справя. В професионален план винаги има предизвикателства и изненади. В личен план - слава богу, децата и семейството ми са здрави. Гледам да се радвам на простите неща, малките неща също да ме радват.

 

 

Оптимист ли сте за българската култура?

Знам ли и аз... Когато не знам какво се случва всъщност - там, зад кулисите - не мога да съм оптимист, защото виждам, че игрите някак не са честни и чисти. Има такива подмолни течения, които ме карат да не съм чак дотам оптимист. Но като артист смятам, че с този контакт между зрител и актьор в киното и в театъра можем да спасяваме души.

Вярвате ли в силата на интелектуалния елит на нацията?

По моему интелектуалният елит е извън границите на държавата отдавна, защото много качествени хора са напуснали пътуващия кораб. Аз не знам - той толкова много години потъва, че може би вече е потънал, а ние не знаем.

Надявам се, някой с висок интелектуален арсенал да може наистина да помогне, макар и да е един човек. Ние сме били свидетели, че дори един човек може да обърне историята, стига той да е достатъчно силен да поведе останалите. В този момент не виждам такъв или такива. Макар че аз не наблюдавам много политическата сцена. А интелектуалният елит, според мен, все пак трябва да е събирателен образ от образование, култура, изкуство, ако щете - и медицина. Във всички сфери трябва да има такива водещи фигури.

Какви са очакванията Ви от идващата година?

Аз обичам да живея без страх и без очаквания. Нямам реално някакви очаквания. Но вярвам в здравия разум, който върви по вертикалата. Тоест, вярвам, че човек е свързан ментално с много по-голяма сила от тази, която си мислим, че обслужваме тук. И затова вярвам, че спасение има.

 

 

Какво ще пожелаете на българите за 2023 година?

За 2023 година да им пожелая да бъдат по-смели. Да бъдат по-позитивни, да могат да учат децата си да ценят важните неща, защото като че ли се занимаваме с маловажни неща от битов порядък, а това не е достатъчно. По-скоро - да обърнат внимание и на духа, защото той е не по-малко важен и чрез него спасението е по-лесно. Чрез него и чрез вярата. Не говоря толкова за религия, колкото за вяра.

Деян Донков е роден през 1974 г. в град Видин. През 1997 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Енчо Халачев и Снежина Танковска. Магистратурата си завършва при професор Крикор Азарян. Работи на сцените на "Българска армия", Народния театър и други. През 1999 г. изиграва ролята на Валмон в постановката "Опасни връзки" и получава "Аскеер" за изгряваща звезда, след което през годините е отличен с още три награди "Аскеер". Носител е на "Златна роза" за главна мъжка роля за филма "Емигранти", както и на два приза "Икар" за участието си в "Бая си на бълхите" и "Платонов". Участвал е още във филмови проекти като "φ1.618", "Потъването на Созопол", "Цветът на хамелеона", "Каръци" и др.