Излезе от печат книгата на монах Салатиил „Светогорецът“ на издателство LIBRUM.  
Книгата е сред най-популярните заглавия в богатата творческа биография на непревеждания досега у нас, но уникален автор монах Салатиил Филипов.

Роденият като Всеволод през 1969 г. в Москва, получава  благословение за монашески път в Преображенския манастир на остров Валаам, Република Карелия, Русия  през 1994 г. Там е постриган за монах и е предаден в послушание на духовния му отец Рафаил (Берестов).

През 1995 г. заминава за САЩ, където учи и завършва Богословската семинария „Света Троица“ в Джорданвил, а след това преподава в нея по Патрология и Омилетика. По същото време е послушник в манастирската печатница, а сетне главен редактор на изданията „Православен живот“, „Православен път“, „Църковен живот“ и други издателски проекти, под прякото ръководство на митрополит Лавър. На 29 октомври 2010 г. пристига в Света гора, където остава до ден днешен и по думите му – за първи път на практика открива за себе си изконния за монашеството отшелнически начин на живот. През 2014 година, инок Всеволод е постриган в малка схима и му е дадено името Салатиил, в чест на Архангел Салатиил.

Творчеството на монах Салатиил не се изчерпва с дванадесетте книги художествена проза. Той е автор  и на редица богословски трудове, поезия, песни, дневници и няколко филма. Трилогията му „Началникът на тишината“, „Ангелите винаги идват“, „ИНЦИ“, както и настоящата книга „Светогорецът“ са написани в не толкова известния за православното творчество стил „повест притча“.

Книгата „Светогорецът“ на Монах Салатиил разказва за един от „невидимите старци“ или наричаните още – „мълчаливите пустинници“, които тайнствено обитават Света Гора Атон и чието име никой от външния свят не знае.
За читателите и останалите герои в повествованието, той е Светогорецът.
На седемгодишна възраст, Светогорецът попада на Атон, където драматично събитие го отвежда в общността на отреклите се от света аскети – исихасти. Старците са готови да върнат момчето „на света“, но то вече е избрало пътя, които десетилетия преди него самите те са проправяли и продължават да извървяват истинския път към Бога. И

Светогорецът следва този път в молитва и пречистване на сърцето близо петдесет години, когато обзети от съжаление към загиващите в грехопадение хора, духовните му водачи – Невидимите атонски старци го изпращат  с важна мисия в нашия свят. А защо именно него?
„... –  Та той почти не е живял в света.
–  Той е чист.
–  Нима е без грях?
– Няма човек, който да живее и да не съгреши. Но душата му е чиста. При това той не познава чистотата си и не се гордее с нея. Трудно ще му е на лежащия в зло и кал свят да намери в него нещо свое, за да го превземе.“

„Светогорецът“ интригува със своята тайнственост до последната страница. Тя е навсякъде – и в личността на главния герой, и в сюжета, и в живота на невидимите старци, и в най-важната задача, която е поставена пред всеки един от участниците в повествованието. Но онова, което остава, след като  затворите книгата, е усещането че виждате света по съвсем различен начин. А някои ще се изненадат, че и себе си виждат различно, че вече не са същите. И както казва нейният автор Монах Салатиил: „Читателят вижда в книгата това, което може да види. И преди всичко вижда самия себе си. Чрез необикновената личност на Светогореца, може  да забележи и нещо, което по-рано не е забелязвал…“
Книгата е подходящо четиво за различни възрастови и социални  групи и представлява добър и достъпен пътеводител за Православието, с тази жива и поучителна повест притча.