Дни преди на 10 септември да стане на 80 години - никога не е крила дори 1 от тях, и преди да празнува заедно с това 60г. в шоубизнеса, важно е да се каже истината за Йорданка Христова, която няма да намерите в първата книга на Лили Иванова, писана от друг.

Там с Данчето сме отрицателни герои с такива измислици - премислици, да не кажем лъжи, че е добре да се каже кое как е.

Понеже тя пътува в седмицата на рождения си ден, и не желае да говори за себе си точно сега, като скромен човек, който няма да проглуши ушите на българите с годишнината си, нека ние да напомним няколко прости  и красноречиви факта за нея, които едва ли би споменала. 

Защо Лили я описва в недобра светлина чрез автора на книгата си? Вероятно, защото няма песен - химн в цялата си 63-г. кариера. А Данчето още с първия си хит "Песен моя - обич моя" създава химн, звучащ и до днес.

Тогава Иванова лансира "Море на младостта", а световноизвестният ни музикант и композитор Милчо Левиев напуска журито на Златния Орфей, понеже чува плагиатство и то от добре известно френско парче, както свидетелства създателят на Орфея Генко Генов.

Изобщо, за да направите разликата, само ще подсетя - Йорданка Христова не е казала и не е написала нищо за Лили.

За разлика от нея Данчето не е казала или написала лоша дума и за мъжете в живота си, които пак за разлика от Лилините не са композитори. И не, не Фидел Кастро, а Християн Платов - "китариста Християн" от една нейна биографична песен, е голямата любов на певицата.

А, че Куба я обича - обича я. Последното доказателство беше топлината на сцената между нея и световноизвестната и наистина велика Омара Портуондо, която пя неотдавна в НДК.

За разлика от Иванова, Христова, която също е "снаха на Политбюро" при соца, не само не се отрича от семейството си, но до последно се грижи за него. И дори години след смъртта на съпруга й, на нейната 70-годишнина почетен гост беше свекър й Григор Стоичков - дългогодишният вицепремиер по времето на Живков.

Тя не го остави даже, когато стана единственият български политик, излежал присъда в затвора. Независимо, че нямаше вина: повелителят на "гласността" Горбачов е човекът, крил с дни, най-решаващите дни, аварията в Чернобил и нейните последствия, заради която Стоичков беше зад решетките. Забравен от партията, на която е служил, както и от всичките си "другари", не и от Йорданка.

Тя не остави Емил Димитров в най-отчаяния му период на финала, когато му и подари бенефис, нищо че днес други се описват хем като черпили го с 20 стотинки в сладкарница, хем като негови болногледачки. 

И не го е направила, защото и по невероятните си продажби на над 50 млн. продукта, и по славата си не само у нас той е безспорен  Крал на попмузиката ни. Понеже е помагала на всичките си колеги като дългогодишен техен синдикалист. 

Защо всичко това е така, освен заради характера?

Има хора, които са наричани генетично богати. И не само заради географския шанс да се родят в София, а не в дълбоката провинция.

Само погледнете фамилията й, дала на България нейния любим футболист и изобщо спортист Гунди - братовчед на Христова. Което, разбира се, не й пречи, както във всичко да бъде вярна на сърцето си и да е неприкрит фен на ЦСКА. 

Но не става само с даденост - трябва и труд. Ето пример с езиците, на които Йорданка не само пее, но и които добре говори. Толкова са много: испански, италиански, руски, френски, английски и прекрасния роден български, който така ясно артикулира. Както казваше дядо ми Борис: "Колкото езика говориш, толкова пъти си човек". 

Борис Ангелов