Колко е важно за вас да се предизвикате с всяка следваща роля?
Това наистина зависи от ролята. В нашата индустрия трябва много да търсиш, докато намериш добър материал. Всеки път, когато има читав сценарий, всички се нахвърлят върху него. Все едно сме гладиатори на арената или бездомници, които се борим за всеки залък хляб.
Ето защо са необходими понякога години, за да се развие един проект и да се покаже на екран в най-добрия си вид. Ако има дупки в историческата структура, ако не е завладяващ и трогателен разказът, появявайки се на екран, филмът ще се провали.

Изглежда, че сте победител в „борбата за храна“, имайки предвид ролите, които получавате.
Каквото и решение да взема като актьор, наистина смятам, че за създаването на филма са отговорни режисьорите. Те са хората, които в крайна сметка оформят филма. Режисьорите може да имат страхотен сценарий в ръцете си и да го превърнат в боклук, ако не са способни да извадят най-доброто от него. Затова съм избрал да работя с режисьори, които смятам, че могат да се пренасят в съзнанието на публиката.

Работил сте със Стивън Спилбърг, Кристофър Нолан, Клинт Истууд, Дани Бойл, Джеймс Камерън. Да не говорим, че редовно снимате със Скорсезе. Имали някой останал в твоя мечтан списък?
Има много режисьори, с които бих се радвал да работя. Пол Томас Андерсън е един от тях. Анг Лии е много талантлив. Има много добри режисьори.

Каква част от живота ви заема снимането на филми и мисленето за тях?
Голяма. Няма как да отрека, че това е най-доминиращо в моя живот в момента. Истината е, че винаги съм искал да бъда актьор. Това винаги е било моя мечта и настана времето, в което мога да избирам ролите си.

От доста време избирате ролите си...
Да, но познавам много актьори, с които заедно тръгнахме в тоя бизнес, но за тях нещата не се развиха толкова добре. Непрекъснато си представям себе си след 30 години, мислейки: „Защо не се възползва от възможностите, които имаше? Имаше толкова много хора, с които можеше да работиш, роли, които да направиш. Действай!“

Пренебрегвате ли останалите неща от живота?
Не, не ги пренебрегвам. Или по естествен начин намират мястото си, или не. Но не опитвам да насилвам нещата. Знам, че в крайна сметка обичам това, което правя, и всичко останало ще намери начин да се случи.

Изглеждате много спокоен.
По-скоро съм енергичен човек. Изглеждам по-спокоен сега, но трябваше да ме видите, когато бях по-млад. Щеше да е много трудно да бъдете около мен, особено преди да стана тийнейджър. Не знам как майка ми се справи с мен. Аз само тичах, постоянно правех нещо. Сега съм много по-спокоен, но още имам много енергия.

Винаги ли сте знаел, че актьорството е това, с което искате да се занимавате?

Наистина не помня. Но си спомням, че обичах да имитирам приятелките на майка ми. Правех малки представления, на които им се подигравах артистично и размивах моите баба и дядо. По едно време започнах непрекъснато карах родителите ми да ме водят на прослушвания. Аз дори не знаех, че може да ми плащат за това. Когато разбрах, че ще ми плащат, казах: „ Добре, това е, което наистина искам да правя”.

Не е ли странно, като се замислите, как изцяло сте постигнал детската си мечта?
Понякога, като поглеждам назад, си казвам: „Леле, всичко, което ми се случи, е страхотно. Успях да изпълня доста от детските си мечти. ”
Никога не бих предположил, че ще ми се случи да изиграя незначителна роля във филм на Мартин Скорсезе, а след това да снимам с него толкова много филми. Признавам, че е усещането е чудесно. Но същевременно е пристрастяващо. Така че, да, мечтата ми е преизпълнена.

Източник: The Talks