Едва…

“Денят едва започна и ... вече е шест вечерта.
Едва пристигна понеделник и вече е петък. ... и месецът вече свърши ... и годината почти свърши.
... и вече минаха 40, 50 или 60 години от живота ни.
... и осъзнаваме, че сме загубили родителите си, приятелите си.
... и осъзнаваме, че е твърде късно да се върнем ...
Така,че... нека опитаме все пак, да се възползваме максимално от времето, което ни остава...
Нека не спираме да търсим занимания, които харесваме...
Нека добавим малко цвят в нашата сивота...
Нека се усмихнем на малките неща в живота, които поставят балсам в сърцата ни.
И въпреки всичко трябва да продължим да се възползваме със спокойствието на това време, което ни остава. Нека се опитаме да премахнем "след" ...
Правя го след ... ще кажа след ... ще мисля за това след ...
Оставяме всичко за по-късно, сякаш "след" е наше.
Защото това, което не разбираме е, че:
след това кафето изстива...
след това приоритетите се сменят...
след това магията се разваля...
след това здравето минава...
след това децата растат...
след това родителите остаряват...
след това обещанията се забравят...
след това денят става нощ...
след това животът свършва...
И след това често е твърде късно ... Така че нека не оставяме нищо за по-късно ...
Защото ако винаги чакаме до по-късно, можем да загубим най-добрите моменти, най-добрите преживявания, най-добрите приятели, най-доброто семейство...
Денят е днес... Моментът е сега...
Вече не сме във възрастта, в която можем да си позволим да отложим това, което трябва да се направи веднага, за…..по-късно!!!”

Жак Превер