На 24 юни 1241 г., в столицата Търново умира цар Йоан(Иван) Асен II, син на цар Асен I.

При неговото царуване границите на България отново достигат до три морета. Йоан(Иван) Асен II е известен с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата политически и осигуряват териториални разширения.

С възкачването на престола на Йоан (Иван) Асен II вътрешните междуособици в България затихват. Болярите се нуждаят от силна централна власт, за да се борят успешно срещу външните противници, които по времето на Борил успяват да откъснат и феодализират големи територии от страната. Преустановени са и продължителните войни. Всичко това се отразява благоприятно върху цялостния живот в царството. Настъпва време на подем в икономиката и културата.

След победната битка при Клокотница над епирския владетел Теодор Комнин, България се превръща в първостепенна сила в Югоизточна Европа и фактор който не може да бъде заобиколен. Това довежда до силен икономически и културен възход. Цар Йоан(Иван) Асен II пренася мощите на света Петка Търновска в столицата си, строи църкви и се грижи за украсата им.

Йоан(Иван) Асен II е първият български владетел, за когото е известно, че е сякъл собствени монети. Той е единственият средновековен православен владетел с изключение на византийските императори, сякъл златни монети със своя лик и титла.

След неговата смърт царството изпада в криза и сепаратистки движения.

Рада Димитрова