Не съм от феновете на Радичков, но като четох статистиката за човешките измерения на прехода, изникнаха ми думите на писателя: “Защо ги ручахме жабетата?

Колегите от Труд изчислиха, че всеки от нас може да си купи 2 пъти по-малко хляб със средната заплата за страната за 2010 г., отколкото онзи, който я е вземал на 10 ноември 1989 г.
Ако го смятаме в апартаменти в София, разликата е 100 заплати за 100 квадрата на добро място тогава срещу 300 заплати през 2010 г.

Понеже последните статистики сочат, че нацията непрекъснато и рязко затлъстява, представете си каква храна ядем днес, след като преди 20 години сме хапвали два пъти повече, а сме били доста по-фини.
Ето и данните на “глава от населението”: 77,8 кг месо срещу 30, 7 кг днес, 7,8 кг риба срещу 4,8 кг сега, 23,4 л олио срещу 13,2 л в момента, 117 кг зеленчуци срещу 68,4 в ерата на здравословното хранене, 84,8 кг плодове срещу актуалните 44,3 кг. И внимание: 192 л мляко през 1989 г. срещу 19,9 л, които всеки от нас поглъща за година през 2010 г. 10 пъти по-малко!

Нали знаете онази мисъл, че човек е онова, което яде…

Яж, моли се и обичай не е случайна максима от филмовия екран, а верую на съвременните хора. Не и в България.

Всички сравнения между Съветския съюз, на който бяхме сателити, и Европейския съюз, на който уж сме членове, са излишни. След като събитието на годината в българската икономика и политика е очакваното в събота посещение на руския премиер Путин.

Сигурно някой ще каже: “Свободата, Санчо”. Каква свобода?

Да ядем или да не ядем?

Или свободата като “нема хлеб, ще ви нахраня с вера”. Не с пасти...
Или т.нар. свобода на словото, дето превръща медиите в робини на всяка следваща власт, която ги употребява, докато те си мислят, че я водят за носа.

Принципно правилните доводи за сладката птица на свободата реално важат за други страни, които използваха изминалите 21 години като хората. И достигнаха европейското си “пълнолетие”.
Например Унгария, която само Дянков си вярва, че се справя с кризата по-зле от нас. А истината е, че банките там рефинансират частния бизнес, защото разбират, че той е смисълът на промяната от една страна. А от друга са наясно, че да се спрат парите в икономиката е все едно да се спре кръвта в организма. Тя не служи по команди от типа: “Строй се, преброй се”.

Сещам се също за Чехия, където имат цени като българските, да не кажем по-добри, но заплатите (и пенсиите) са 3-4 пъти по-високи. Ето това има смисъл! Потомците на Швейк, за разлика от нас, спокойно и с чиста съвест могат да отговорят защо ги ручаха жабетата. Техните 21 години се навършват на 17 ноември.