БАН е с 10 години по-стара от българската държава – създадена е през 1869 г., а първото ни Народно събрание и ПРАВИТЕЛСТВО действат от 1879 г. Тази седмица започна с хита на премиера, че ще се закрива Академията на науките, ще останат само институтите по метеорология и сеизмология, понеже от тях наистина сме имали нужда. Понеже историята не е силната страна на българските политици открай време, няма да е лошо да съхранят и ресорния институт. За да научат за един български премиер на име Иван Евстратиев Гешов, когото не са чували, а трябва да познават.

Той е един от основателите на БАН, на БНБ, на финансовото министерство и изобщо на българската държавност. Сам богат, когато наследява мултимилионерите Евлоги и Христо Георгиеви той има избор. Може да си прибере парите им, а може и да ги дари по тяхна воля за създаването на Софийския университет през 1888 г. Той избира второто. И не само. Когато удря часът да се раздели с този свят, оставя пари и за БАН, и за университета. Той е първият и единствен премиер, който и през мандата си дарява своята заплата за подобни каузи – не за благотворителност, а за насърчаване на знанието и прогреса. Сигурно затова е единственият ни политик, който макар и в друга неинформационна ера, е почетен при смъртта си с добри думи от всички големи европейски вестници.

Дали след като унищожим неговото творение БАН, създадена 10 лета преди другите институции, може би на българската държава ще й останат 10 години живот? Пък после ще остане просто територия?
Но да се върнем в днешния ден...

Докъде я докарахме? Да се изправи някоя си леля Цецка на мястото, откъдето някога соцпрезидентът Младенов искаше “танковете да дойдат”, и да каже със същия тон, че тя била дала 2 млн. на НС на университета и на ѝ било приятно студентите да я освиркват. А че от парите за университета се взеха 8 млн. само тази година, за да бъдат дадени за подслушване, това помним ли?!

И с кой ум депутатите приемат искането на финансистите да замразят за години напред парите за висше образование, прилично орязани за 2011 г. точно с толкова, с колкото се вдигат сумите за ДАНС или за администрацията на правителството.

Няма как хората да приемат до безкрай подобна наглост. Нито пък има начин да имат за нормално оправдаването от българския съд на човек, който в свой текст във водещ всекидневник може да нарече колега “гъз”, “подъл”, “нечестен” – това, разбирате ли, не били обиди.

За всичко това и за още много важни, но неприятни неща ще четете в този брой. Със сигурност ще намерите и нещо, на което да се усмихнете! Да си пожелаем да идват по-добри новини!