Съществува интересна българска черта да не използваме красивите наименования на големите християнски празници – Рождество и Възкресение, а Коледа и ВЕЛИКДЕН.

Има нещо малко езическо в символи като козунака и шарените яйца, които донякъде изместват онова, което би трябвало да бъде смисъл и да прави особен такъв ден.

Ще кажете, че за вас подробностите нямат особено значение. Може и да сте прави, но когато има почивни дни накуп, остава време и за размисъл. Та затова ви занимавам с невчесаните си мисли.
Понеже имаме повод заради Възкресение, много си мисля напоследък за надеждата за спасение и нейното възкръсване, на която е символ празникът. Не ще да е случайно, че той е смятан за по-голям от Рождество. Значи възкръсването на надеждата е нещо повече от нейното раждане. Което ще рече, че не е прав Данте, дето призовава: Надежда всяка тука оставете...

Тези дни прочетох оптимистичната прогноза на правителството за следващите 3 години на българите. Подчертавам, че това е оптимистичен вариант. Какво гласи тя? Разхлабването на колана ще настъпи едва “след 2014 година”. До 2015 г. ще има някакъв минимален ръст на потреблението, но едва след 4 години ще започнем да харчим, както през предкризисната 2008 г. Дотогава ще трябва да стискаме и да се примиряваме с кризата.

Ако всичко се получи, както са го сметнали хората на Дянков, през 2011 г. се прогнозира стабилизиране на пазара на труда след негативните развития през предходните две години. За година и половина – от лятото на 2009 г. до началото на 2011 г. 300 000 българи загубиха своето препитание и останаха на улицата.

Очаква се плавно намаляване на безработицата през втората половина на 2011 г. като за следващите 3 години тя трябва да падне общо с 1,1% или с над 30 000 души. С изключение на 2011 г., се очаква да се свива и инфлацията. През 2011 г. средногодишното поскъпване на живота трябва да бъде 3,9%. От тази година се очаква и постепенно възстановяване на притока на чужди капитали към страната и умерено възстановяване на външното финансиране на фирмите.

Не съм сигурен доколко новините, оптимистично поднесени при това, звучат като възкръсване на вечната надежда, че “шъ съ опра’им”, с която навремето имаше дори и тв майтапи.
Ако не ги приемате като достатъчно приятни, забавлявайте се със свежи светски клюки, за каквито винаги можете да разчитате на нас.

Да си пожелаем весели празници и по-добри новини до другия петък!