Роден през декември 1981 г. във Велико Търново . 10 - годишен влиза в спортното училище Георги Раковски в родния си град и започва да тренира борба - свободен стил , заедно със сумо - звездата Kotooshu (тогава Калоян Махлянов).

Многократен медалист от републикански първенства на България и победител в международни турнири в Европа.
През 2005 година започва да тренира jiu-jitsu и да се подготвя за MMA мачове. През април 2006 година печели европейското първенство по граплинг в София, а две седмици след това изиграва и първия си MMA мач, в който побеждава с TKO за 01:40 мин. За по - малко от 3 години има 16 официални и неофициални мача в Европа, включително и в Shooto, като постига победи във всичките.

През 2008 година взема черен колан по BJJ и през декември е поканен да се бие в Pancrase в Япония, където за 01:35 мин. в 1-вия рунд побеждава с TKO японеца Масаюки Кoнo. През май 2009 година изиграва и първият си мач в Sengoku и побеждава с TKO в 42 сек. на 3-ия рунд американеца и бивш световен шампион Travis Wiuff (54-12).

През ноември 2009 година има втория си мач в Sengoku и побеждава един от най-коравите бойци в ММА Кевин Рандълман "The Monster" (17-14-0) със съдийско решение.

2010 година година се очерта като най-забележителната, както за самия Станислав Недков, така и за българския ММА след подписването на договор през май с най-голямата и престижна организация за смесени бойни изкуства в света - Ultimate Fighting Championship. На 27 август 2011 година Стъки победи Луиз Кейн с ТКО в UFC дебюта си, което ще остане в историята като първата толкова престижна победа на българин. При това то се проведе в Рио де Жанейро.

На 10 ноември той загуби от бразилеца Тиаго Силва своя втори мач в световната суперверига, но на 21 ноември рано сутринта от Америка долетя вестта, че поради употреба на допинг от съпреника му, Стъки остава непобеден.

Това е единственият български спортист, който събра сили и в дните след мача в Макао написа специално писмо, в което се извини на феновете и екипа си. Може би затова и съдбата го изведе отново от дъното на върха броени дни по-късно, пише Супер 19'.

Как приемате определението за смесените бойни изкуства като “кървав спорт”?

В България много обичаме да слагаме етикети, да даваме определения. Всъщност ММА включва няколко спорта, част от които са олимпийски като бокса и борбата например. Разликата може би е в това, че за да бъде човек добър боец, трябва да бъде комплексен спортист. Да се подготвя еднакво добре във всяка една дисциплина .Колкото човек е по-добър, толкова по-малко удари поема. Така че ММА не е спорт,който трябва да бъде едва ли не заклеймяван като кървав и опасен.

Имаше ли филмът Кървав спорт ролята на вдъхновение, за да се захванете с ММА?

Преди да се запаля по ММА, тренирах 10 години борба във Велико Търново. Печелил съм много състезания. После започнах да се интересувам и от един сравнително нов спорт тогава -бразилско жиу житцу, което е също част от ММА.  Тогава започнаха да се организират и първите състезания по смесени бойни изкуства, само че в заведения,което е доста далеч от истинския спорт. Заедно с моя менажер Камен Попов и Данчо Габровски организирахме първото състезание по ММА в зала и събрахме неколкостотин зрители във Велико Търново. Оттогава започнах да се състезавам и направих 12 победи не само в България,но и навън.

Какъв трябва да бъде човек, за да се превърне доброволно в гладиатор?

Не е достатъчно да бъде само добър боксьор или борец. Това е едно изключително предизвикателство към истинския мъж. А победата е едно голямо признание ,че а добър не само в един спорт. Затова и ММА е голям хит в целия свят в момента,защото е истински и победата не се подарява или купува, тя се извоюва. В САЩ, Бразилия, Япония, Китай, в много страни от ЕС всяко състезание на UFC пълни зали със зрители между 15000 и 20000 души,което показва интереса към истинските преживявания.

Според лекарите болката е психологическо чувство, а не обективна реалност – като човек, който истински познава болката, споделяте ли това мнение? Ако не, какво е болката за вас? Какво отличава победата от поражението?

Като професионален спортист смятам,че съм достатъчно подготвен за физическата болка, която съпътства по-малко или повече всеки един спорт.

По-жестока и трайна е психологическата болка от загубата, особено,когато е неочаквана и резултат от малшанс. Разликата между победата и загубата понякога е просто време. Последният ми мач в Макао се стече така: водех първите два рунда по съдийски точки и само 5 секунди не ми достигнаха в края на втория, за да победя с нокаут моя съперник, бразилеца Тиаго Силва.

Това още ми тежи,защото буквално за миг ми се изплъзна втората победа в UFC, с която исках да зарадвам българските фенове. Оказа се,че това всъщност не е загуба,защото допинг-тестът показа,че Силва е с положителен резултат и победата му не се зачита.

Това е някакво малко удовлетворение за усилията,които вложих в подготовката си, макар да си давам сметка, че е трудно да победиш категорично човек,който е по-висок, а и е по-тежък с 10 кг.

Как се отнасяте към превръщането на ММА в кеч в България – някакъв вид народен театър? Имаме ли реално добри бойци и кои са те?

Достатъчно е да направим сравнение между състезанията тук и тези,които се организират от световните федерации, за да разберем, че има още доста какво да се иска. Имаме много добри състезатели, но няма условия за подготовката им.

Тя не е такава, каквато е необходима, за да бъдат на световно ниво. Само в Бразилия над  1 милион души тренират ММА , което дава на световния спорт много силни състезатели. В България всичко е с големи мъки.

Да започнем от липсата на специални зали, на спаринг партньори, на качествени храни и всичко, което съпътства подготовката на един боец.