Ирония на съдбата ли е, че Варна е единственият български град, в който има улица, кръстена на чеха Ян Палах. Това е човекът, който се запали, за да опази социализма с човешко лице. Та в същата тази Варна човек с невероятното за аутодафе име Пламен, при това и Горанов, се самозапали. Той пък се възправи срещу капитализма с нечовешко лице.

Тези дни в пресата излезе материал, който разкри, че новият министър на земеделието на България е бил един от българските войници, които по решение на Варшавския договор – социалистическото НАТО, влиза като окупатор след "събитията в Чехословакия".

За какво става въпрос? Когато в Прага шеф на местната компартия става Александър Дубчек, той започва политика на отваряне на страната си към Запада, отрича някои канони на сталинизма, ленинизма и други дивотии на онова време. За разлика от българската "априлска линия", т.нар.

Пражка пролет от 1968 г. води до истинска промяна. И не само – в един свят, който се тресе от студентски вълнения и невиждани след войната масови социални протести по същото време, чешкото явление е истински световен хит.

Това дразни тогавашния съветски лидер Брежнев, който е нов глава на „империята на злото”, след като през 1964 г. е дошъл на власт, благодарение на преврлат срещу издигналия го Хрушчов.
Леонид Илич не се сеща за друго, освен да спретне преврат и на чешкия си колега Дубчек. КГБ обаче не успява да подкопае устоите на пражкия лидер. Телефонните закани на другаря Брежнев също не успяват да сплашат смелчагата с характер.

Тогава руснаците нареждат на своите войски и на "братските армии" на държавите от Източна Европа, с която са в един блок, между тях и България, да „вземат мерки”. Така танкове влизат в Прага от север, от изток и от юг. Румъния е единствената соцдържава, която не напада с останалите. Елитът на Чехия е сменен, а на проповядвания от местната компартия "социализъм с човешко лице" е сложен край.

Всичко изглежда укротено между август 1968 г., когато се извършва нашествието, и януари на следващата година. Тогава се появява група чешки студенти, която решава да нададе отчаян вик не за помощ, а за разум в своята нация. Най-смел се оказва Ян Палах, 20-годишен младеж, който се замозапалва.

В чешката и другата история той влиза като герой на съпротивата срещу руснаците, ала според неговите приятели и според лекарите, които последни се докосват до него в опит да го спасят, самият Ян бил категоричен – просетът му е насочен срещу деморализацията и срещу липсата на характер на чехите, които са се предали. „Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, разбирате това, което всеки вече знае, всички благоприлични хора, бяха на прага да правят още компромис", гласи заветът на Ян Палах.Именно заради това той може да бъде сравняван с нашия Пламен Горанов. Защото, както се оказа в крайна сметка, младежът с огнено име от Варна също насочи акта си на аутодафе към "народната свяст", към безхарактерните и към обезверените, към всички, които са готови да проявяват безкрайно търпение, към посланието, че така повече не може да се живее.