Филмите на Методи Андонов се броят на пръсти, а двамата най-големи от тях – Бялата стая и Козият рог обричат създателите си да не живеят нито дълго, нито щастливо. Сякаш са изгорели на снимачната площадка. Бялото, а не черното, всъщност е цветът на смъртта в стари времена. В България точно заради това не то, а червеното е баграта на сватбите. Бялото е смърт особено в индийската традиция, която е отлично познавана от автора на литературната основа на филма Бялата стая Богомил Райнов, пише Супер 19'.

Не е случайно, че лентата получава не само нашето гранд при Златна роза, заедно с призовете за мъжка роля на Апостол Карамитев и за най-добра женска на Доротея Тончева, но и първа награда на кинофестивала в Делхи. Филмът разказва за млад мъж, болен от рак,  който се налага набързо да си вземе сбогом с любовта и живота, който сякаш минава пред очите му като на филмова лента.

Успехът на невероятното произведение на най-големите ни кинотворци е зашеметяващ. Макар да прави едва първия си филм, режисьорът Методи Андонов веднага след триумфа на „Бялата стая” е признат за жив класик. Главният актьор Апостол Карамитев е щастлив, че записва в кинобиографията си европейска роля и няма да остане просто като Любимец 13 и Специалист по всичко в аналите.

Сценаристът Богомил Райнов, каквото и да говорят, е един от малкото ни писатели, който пише на високо ниво по международните стандарти. Операторът Димо Коларов е ненадминат и до днес в седмото ни изкуство. Композиторът Димитър Вълчев също е класик, стига само да споменем Една българска роза и няма какво повече да говорим. В ролите се изявяват най-добрите от най-добрите артисти.

До титаничния Апостол се нареждат красавиците Елена Райнова, която тогава има връзка с режисьора Методи Андонов, Доротея Тончева, грамаданите Константин Коцев, Георги Черкелов, Нейчо Попов, Григор Вачков, а също Калата в ролята на шута и Стоянка Мутафова в обичайната за киноизявите й битност на ярък епизодик. Изобщо, никога не е имало и не би могло да има подобен „отбор на мечтите” в друг филм.

Той обаче обрича. В рамките на три месеца – от 9 ноември 1973 г., когато почива Апостол Карамитев, през мартенската кончина на българския Мастрояни – Нейчо Попов, до преселването в по-добрия свят на режисьора Методи Андонов на 12 април 1974 г., екипът е почернен. И Григор Вачков си отива няколко години по-късно без време. Бялата стая сякаш ги е обрекла всички. И Гришата като останалите умира от коварна болест, макар и не от рак като Апостол Карамитев

Смъртта го застига по време на снимките на филма Сватбите на Йоан-Асен и ролята се доиграва от Коста Цонев. Сякаш ранният край му е предсказан още през 60-те години, когато  писателят Светослав Минков го поканил да напише спомените си. Нещо, което хората обикновено правят едва в края на житейския си път. „Аз не мисля да остарявам. Искам да умра млад, красив, весел, интересен! Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...Но нека оставим на Бог да реши!“, реагирал актьорът и отказал. Когато ракът сполетява Апостол, той сякаш знае.

Заминава за Париж. Иска тамошните лекари да му кажат какво разяжда тялото му. Получава своята медицинска присъда и снима като луд. Иска да довърши започнатия филм за един от най-великите български царе. Екипът снима бясно, понеже Карамитев мисли, че ще има сили да изиграе на екрана и Симеон Велики.

Шеметното темпо пък натоварва зверски и вероятно довършва здравето на титана. Смята се, че снимки в блато в много студено време съкращават допълнително живота му, защото крехкият организъм със сломен имунитет не може да превъзмогне последното предизвикателство. Започва да получава мъчителни гърчове, направо изтлява пред смаяните и покъртени свои колеги, които съпреживяват отчаяното му надлъгване с неизбежното. И, сигурно поради причината, че актьорите са сред най-суеверните хора на света, пак се намесва съдбата.

Последното си писмо пише до Невена Коканова Апостол го прави, докато е в Париж или малко след като се връща, защото тя е приключила със снимките си и се е прибрала у дома в София. Години по-късно Невена също ще отиде в отчаян опит да се спаси от рака преди да почине.

Карамитев пише, че е принуден да снима с 37 кг дрехи и доспехи, но ще се пребори. Наясно със съдбата си, великият актьор завършва пророчески: „Ако оживея, ще ти се обадя пак. Трябва да си ми много скъпа, щом в предсмъртния си час се сещам за теб.

Подпис:
Кандидат-покойник Апостол.”
Всеки ден