Като човек, който е имал късмета да опитва кухнята на най-добрите ресторанти от Рио през Кан и Портофино до Хонконг, определено смятам, че предаването Мастър шеф на бТВ насажда лош вкус. Никой не готви така, както "шефовете" насърчават младите си колеги в шоуто.
Ако не вярват на мен, да видят какво прави безспорният световен №1 в техния бранш Ален Дюкас с десетките звезди от Мишлен на неговите ресторанти. Той приготвя семпли ястия, в които важното са екологичните местни продукти, приготвени максимално естествено.
А не като в Мастър шеф - стоки от хипермаркета, залети с някакви неща, маскирани като сосове и прикрити с някакви гарнитури фантазе, които на всичко отгоре на нищо не приличат. Кич, та кич.
Да се готви по този начин през 2015 година е като да се смята, че пеенето и шоубизнесът изобщо е кълчене тип Азис. Чалга!
Апропо, когато "шефовете" заговорят на младите за гарнитури в шоуто, в съзнанието ми моментално изниква един претоплен ориз за гарнитура, който ми сервираха в софийския Хилтън от кухнята на Андре Токев, когато беше на върха на славата си. В шоуто му прави чест, че е най-мълчаливият член на журито, което му позволява да изглежда най-мъдър.
Най-лошият вкус в Мастър шеф обаче определено личи в думичките на героите. Първо, вместо обръщението "шеф", на български език е правилно да се казва "шефе".
Второ, в устите на "шефовете" и техните жертви слагат такива слова, че всеки сценарист на мексикански телевизионен сериал би им завидял на патоса. Да напомняме ли за естествеността...
продължи >>