Кой казва, че чалгата е просто фолк музика? Тя е навсякъде около нас. „Чалга” не е обида. То е културна категория. Дори няма да споменавам чалгата в политиката със заканите на някоя си Менда Стоянова да набиела шефа на БНБ „лично” и всякакви други щуротии. Чалга имаме в бутафорните крепости, в които закопахме ударно 400 000 000 лева, с които можехме да направим образователна революция. Чалга цари и в Квадрат 500 – от листчетата, залепени на стените с имената на картините и техните художници, през обявените за „шедьоври” студентски опити на Христо Явашев, който се срамува от родината си България, откакто стана Кристо и ако днес го попитате – ще каже, че никога не е рисувал тези посредствени работи. И така стигаме до паметника на цар Самуил, открит на 8 юни по обед в сърцето на София. Това е един от любимите ми владетели – първо, защото се е борил едновременно за обединение на разлагащата се българска държава и срещу най-голямата империя на своето време; второ, защото - също като мен – е от София; трето, защото като малък брат разказва играта на големите си братя – като в приказка. Има още много причини... Чудя се защо ни трябваше да превръщаме паметника на цар Самуил в чалга. Не става въпрос само за светещите очи – пак добре, че има очи, понеже статуята на Св. София – и тази пластика е чиста чалга, е с избодени очи като войниците на Самуил! Говоря и за лъскавината, за псевдо златничкото, толкова ненужно, когато се пресъздава един трагичен герой. И за прекомерната орнаментика – почнете от герба на гърдите с лъва от кутия соц. бонбони. Да прощава авторът, когото уважавам, ала твърде напомня този негов образ на цар Самуил на скопските паметници, с които цяла България се кодоши. И, ако на македонците е простено – те хората си нямат история и си измислят приказки и басни, то на нас – истинските наследници на цар Самуил – особено на родените в неговия град – София, тези работи не могат да ни се простят. Защото показват липса на разбиране за дълбочината на личността на този точно владетел, освен липсата на вкус, която е очевидна.

Знаете ли как е най-лесно да се разбере нелепостта на самуиловия монумент – ами като се погледне друг паметник в същата градинка – този на Иван Вазов. Направен е от тъмен камък, защото отдава почит. Създаден е така, че да не засенчва околните класически символи на града и на държавата – черквата Св. София и храм-паметника Александър Невски, а да се вписва в историческия ансмабъл, оформен през 1980-81 година в чест на 1300-годишнината на България. И това никак не е случайно.

Много ми е жал като си помисля, че хората, живели десетилетия преди нас, са били много по-напред в мисленето...Не е логично, нали? А дали е и непростимо?!