Бг класиката съдържа една такава пиеса, в която мъжете се покриват от страх, а жените управляват. Казва се Женско царство. Нещо такова се очертава напоследък у нас. Жените водят войни и то на световно равнище. През нашите и най-влиятелните световни медии Ирина Бокова и Кристалина Георгиева геройски се сражават по всички фронтове. При това не само си ги мерят, както биха правили, ако бяха мъже, ами и се заливат с къде правдива, къде не, помия. Не е особено ясно колко добре е това за България като имидж за нея и за дамството на българските жени, но когато залогът е коя да стане генерален секретар на ООН, явно всички средства се смятат за оправдани.

Не бива обаче да се забравя мъдростта на народа, която е заключила, че в живота често се среща ситуацията, при която „двама се карат – третият печели”. И трета дама се намеси в челните новини тези дни – Меглена Кунева. Както каза Волен Сидеров, тя и за главен мюфтия става, ако питате нея. Разкара тя мъж от поста на министър на просветата и седна в креслото зад бюрото на Вазов, който също е бил образователен министър. Сравнението между фигурите само по  себе си е достатъчен коментар, че женското царство може и да звучи европейски и демократично, ала далеч не винаги е на добро.