„Читалищна вечеринка” и „Художествена самодейност” са двата коментара, които обикновено се слагат на несполучливите продукции в шоубизнеса. Страхуваме се, че и двете звучат твърде меко и твърде слабо, за да бъде характеризирано „това, което имаме” като Шоуто на Канала. Ако беше частна телевизия, само бихме желали да насочим вниманието на собствениците, че си дават парите нахалост. БНТ, по която се излъчва въпросното предаване, е наша обща собственост – на всички българи, и никак не сме съгласни парите от нашите данъци да се харчат за подобно позорище. При това стотици хиляди лева годишно, на които могат да се намерят много и значително по-уместни „намествания”. Да се каже, че Шоуто на Канала е хумористично предаване, е доста подвеждащо – усмивките, които поражда „хуморът” в него, са главно криви и кисели. Да се каже, че е някакъв вид изкуство, също би било пресилено, тъй като старите майстори и чираците, които се трудят за наша сметка пред камерите на БНТ не показват никакви висоти на талантите си. Нивото на безвкусно училищно „тържество” в 6-и клас, втория срок, не би минало никой художествен съвет, каквито май не е лошо отново да има при дъното, което изкопахме през последните 27 години. Ужасът е, че освен в праймтайма на Първи канал, Шоуто върти и повторения де що има БНТ. Докога така?!