"Виждам мустакатия да лежи на моето място – видях го съвсем отчетливо, чак до детайли като големите напукани стъпала и кривите палци. А освен това видях лавина от черни коси, разпилени върху възглавницата, арки от женски нозе, които се издигаха нагоре, от двете страни на тялото му.“ Това се привижда на Григорий Ростов, 45-годишен професор зоолог, когато преспива с жена си Оля в една от вилите на Сталин, превърната в музей. Всички съпруги на Ростов са носили едно и също име, което той тайно от тях е мъничко е прекроявал. Красавицата от сцената в постелята на вожда назовавал Троля, за разлика от предшественичката й – Воля, която се възбуждала само ако го види с „намордник“ – кислородна маска срещу сънна апнея. А в сегашното битие на наскоро изритания от научния му институт професор навлиза четвърта Оля – Оленка, млада и хубава, за да го обича, докато избира да се ожени за друг.

Единствената, която му е вярна, е косатката Катка от лабораторния басейн. Тя му позволила да сложи датчици по тялото й и да направи епохално откритие за винаги полубудния мозък на делфините. Задъхан между нумерологично предсказание за скорошната му кончина и изследване, удостоверяващо, че е болен от левкемия, Григорий Ростов ще се сбогува с духа на приятеля си Акаки, отгледан от вълци, и ще бъде погъделичкан от кълбовидна мълния, за да отплува най-сетне с делфините. Така приказно и вихрено се случва любовта в романа „Почти всичко за жените и малко за делфините“ на знаменития руски телевизионен режисьор Анатолий Малкин. Това е първата му творба, преведена на български. Тя е на книжния пазар с логото на издателство „Милениум“. Малкин разказва за любовта и за хората, независимо на колко години са те, защото силната любов се влияе не от това на колко години си, а как си изживял тези години. „Живота можеш да го преживееш, а можеш и да го преживяш“, заключава един от героите му. На границата между смешното и мъдрото, персонажите в романите на Малкин страдат, лутат се, търсят, обичат и не спират да се удивяват на света. Блестящият превод на книгата е на Татяна Чипева. Корицата е на художничката Капка Кънева. Анатолий Малкин е роден през 1946 г. и е сред най-известните и обичани съвременни телевизионери в родината си. Създател е на десетки популярни програми като „Взгляд“, „Времечко“, „12 етаж“. Преподава в Руската телевизионна академия и в Института по кинематография.

Носител е на редица държавни отличия за принос в авторското кино и телевизия. Името му е символ на модерната телевизионна журналистика, на обективния поглед към наболелите проблеми в обществото и на помирението между качествен и продаваем екранен продукт. Смятат го за откривател и учител на почти всички нови лица в професията. Кредото му е: „Телевизията не може да бъда по-добра от обществото. Но е длъжна да се опитва!“ Разностранният талант на Малкин се проявява в литературата сравнително късно с романите „А после заваля сняг“ (2015), „Почти всичко за жените и малко за делфините“ (2016), „Всички ангели живеят тук“ (2017) и с поетичния сборник „Шестдесет и шест“ (2012). „Малкин е от онези прекрасни гласове в съвременната литература, които не се боят да разказват за любовта с трагизъм и откровение, през погледа на чисто човешките слабости и грешки. В ръцете на опитния кинематографист словото оживява в неподозирани кадри и ракурси. При това професионализмът не го възпира да излее без свян и задръжки цялата гама от емоции, целия поток от спомени, съпътствали бурния му живот и увенчали знаменитите му познанства.“, пише за творчеството на автора в. „Московская газета“.