Феновете са възхитени от промяната в музикалната насока, клиповече му са хит, но критиците са скептични и определят албума за "лека версия и несполучлива имитация на Soundgarden". Вокалистът е съкрушен, тъй като именно тук той демонстрира новия си начин на композиране и писане на текстове, като ненатрапчиво прави поклон към учителите си от Led Zeppelin, The Beatles и други, без да плагиатства, а само сякаш казва "Ето от това съм направен!".

Нито визията му, нито стилът биват добре приети от повечето музикални медии. Крис Корнел преживява това и оцелява. 2004 година. След дълъг и мъчителен развод вокалистът приключва интимните си и работни взаимоотношения със Сюзан Силвър - екс. мениджър на Soundgarden и Alice In Chains. Изпада в депресия и едва 4 години по-късно успява (благодарение на съда!) да си прибере от Сюзан колекцията от 15 китари. Крис Корнел преживява това и оцелява. "Много големи групи - като Led Zeppelin например! - са съставени от членове на други големи банди.

Защо пък ние да не сме новите Led Zeppelin?", с усмивка, но уверено задава риторичния си въпрос Корнел. Поводът е създаването на супергрупата Audioslave с тримата бивши членове на Rage Against The Machine и Корнел за фронтмен. Стилът е тежък alternative, комбиниращ най-доброто от RATM и Soundgarden, като добавя и нови нюанси от всеки от участниците. Въпреки успеха на първия едноименен албум, критиците отново са категорични и осъждат неуспешнатата според тях кентаврична структура на новата група.

Audioslave правят първия голям концерт на американска банда в центъра на Хавана, Куба, а после го пускат на DVD. Мнозина се присмиват на лошата форма на гласа на Корнел и са остро иронични към прекалено големите планове и размах на групата, които явно се дънят мощно. Крис Корнел преживява това и оцелява. Audioslave се разпадат. На Корнел му трябва време да се съвземе, макар че идеята за край на супергрупата е отчасти негова.