Единственият тв екип, допуснат до килията на Анита Мейзер в Сливен, бе този на „Папараци“. Ето какво споделя тя пред камерата:

Няма да плача. Ще ходя пред съдиите с гордо вдигната глава, за да мога да се защитя достойно. Защото за първи път в историята на правосъдието са вкарали напълно невинен човек в затвора.

На тези хора също им е много трудно. Усещам как ме прехвърлят от съдия на съдия. Не е честно, че има силни хора навън, които по някакъв начин влияят на съдебния процес.

Ще направя всичко възможно да си отида от този свят на чисто. Може да съм правила всякакви други глупости, шоупрограми и т.н., но чак да бъда обвинявана в убийство... Не мога да живея така. Не е честно към мен. Ако трябва, детектор на лъжата да ползват.

Готова лис и да се подложиш на детектор на лъжата?

На всичко съм готова, как да не съм! ако има детектор на Господ някак си, ама няма! Искеренно се надявам , че всичките тези мъки през които минах толкова много суъдебни заседания, толкова много разпити, експертизи, всичкотова... Доказа се че няма убийство, а сега вече трябва да се докаже, че за нещо съм виновна, за действия след смъртта, които утежнява. Просто всиочко е въпрос на тълкования. Моля се на Господ земните хора да бъдат реалисти.

Обвиняваш ли Господ, че стигна до затвора в Сливен?

Много е силно, ако обвиня Господ, нищо, че съм го сънувала, нищо, че го чувствам толкова близък с мен, но мисля, че ако е решил да ме накеже, мисля, че е време да спре, защото аз не мога повече да поемам. Нали казват, че Господ наказва тези които обича най много и ако тази любов е толкова силна към мене, аз Господи не мога повече. Не искам повече да се мъча. Пак да кажа, не искам да се самоубивам, това е предателство към Бог, той наистина няма да ме приеме. И затова ще се боря. Пред Вас свободните, да докажа, че наистина съм невинна. И наистина, не искам да съжалявам, че съдействах на полиция, че съдействах на прокуратура. Съжалявам, че сбърках, че не отреагирах веднага, но наистина не можех и те са хората, които да решат дали да ми простят. А те, реално са ми простили, но има нещо което, нали, те си знаят какво е.

Очаквайте в следващия брой на „Папараци“ продължение на интервюто.