Не пропускам концерт на Васко Василев през последните три години. Адмирирам артиста, но в пъти повече харесвам човека зад фрака и лъка на цигулката – рядко чиста душа, един Питър Пан в кожата на 47-годишен мъж, който между мастър класовете, концертите на три континента и отговорностите си като най-младия концерт майстор на Кралската опера обожава да свири бос на пясъка и да прекара часове в мълчание на някой бряг с въдица в ръка. Когато напълни „Арена Армеец“ се почувствах горда, но концерта, който направи в НДК завчера, бе най-добрият му до момента. Разходката из Годишните времена на Вивалди и Пиацола за човек, скаран с класиката като мен, се оказа опияняващ гъдел за сетивата. Съдейки по тътена на аплаузите в залата и дзен изражението по лицата на още 4000 души – магията беше споделена. В комбинация със страстта на Васко тази музика

те прекарва през калейдоскоп от състояния.

В един момент се чувстваш като дете, изгубено в гората по време на семеен пикник и само кукувицата, която барабаниста Фъргъс „включваше“ с една малка свирчица, те връщаше на правилната пътека. В друг случай цигулката на Васко сякаш разказваше историята на малката кибритопродавачка и всяка сурова нота караше публиката да усеща щипещия ефект на снега върху голата кожа на момиченцето. Зимата бе сезона, който буквално бе развълнувал и Васко. „Здравейте, София! Много се радвам, че правим този концерт тук в периода преди Рождество. Контрабасистът ни Томас е от 6 часа на летище „Хийтроу“ и чак сега кацна. Получихме помощ от приятел – всички познавате Еко!“, сподели виртуозът, а залата аплодира бурно Веселин Веселинов.

В следващия час и половина приказката на момчето-чудо от „Люлин“ продължи да се разгръща с нюансите на Албинони, Шостакович, Гершуин и Пиацола, а бенда на сцената заприлича на каст за реклама на Benetton. Васко събра тромпетист от Испания с изключителен бандеонист от Аржентина и китарист от Италия, в стринг секцията му влязоха японка, французойка и англичанин, а в разгара на концерта мястото на Еко зае и злополучния пътешественик Томас. Василев

бе не само звездата на спектакъла, но и човекът-спойка в екипа

– за части от секундата пренасяше стойки за партитури, настройваше осветлението върху тях за колегите си, стреляше с шеги на български и английски, вдигаше рицарски ръката на дългогодишния си творчески партньор Памела Никълсън (пиано) и посрещаше всеки гост като скъп приятел.

След концерта Васко отдели един час за среща с фенове и раздаване на автографи, а в бекстейджа получи прегръдка от Лили Иванова, с която го свързва дългогодишно приятелство и респект. Поп легендата бе както специален гост на концерта, така и на вечерята, която Василев даде за музикантите си в столичен ресторант.

източник: Monitor