Такъв е животът - докато Мара Отварачката минава от Бентли на Мерцедес и реве, отишлата си в тези мрачни дни прекрасна актриса Мариана Аламанчева чистеше входове.

Познавам тяхното прекрасно семейство - Мариана, нейния Петър Софрониев, за него ще кажа само най-елементарното - авторството на текста на Казано честно всичко ми е наред, и тяхната Зори. Мариана ги погреба.

Тези талантливи, много готини хора никога нямаха пари, но последните години им отнеха достойнството. Бяха приятели на нашите в детските ми години. В апартамента им на Гурко се събираха с Васо Попов, Мито Манчев, Митко Вълчев - автора на Една българска роза, ако не сте се сетили още кой бе той.

Викаха си Прологчани, защото играеха Пролога на Балкански синдром - театралната суперпродукция от края на соца, написана от друг приятел на всички тези хора - Станко Стратиев.

Понякога, когато купоните не бяха по къщите, а в кръчмето на Сатирата, присъединяваха и Парцалев, и Вели Чаушев, който също си отиде тези дни. Ужасно е, че всички тези хора ги няма.

А Сатирата - любимия на всички смешен театър, отдавна е тъжен. Колкото и да биде ремонтиран.
 
Моля не ги забравяйте!
 
 
автор: Борис Ангелов