Наистина впечатляващ е синът на Дензъл Уошингтън в главната роля. Джон Дейвид Уошингтън не е обран като баща си, много по-инстинктивно и искрено играе. Адам Драйвър, който също е сред изгряващите звезди на фестивала, също се справя като партньора на централния герой.

Антиамерикански е и филмът, с който Ларс фон Триер се завърна в Кан, след като му беше наложено 7-годишно изгнание. Завръща се и главният актьор в неговия нов филм Къщата, която Джак построи - Мат Дилън. Един от поколението на Брад Пит, Том Круз, адаша си Деймън и Бен Афлек, той не успя да удържи инерцията, с която стартира в края на 80-те и началото на 90-те години.

Но пък във филма на Триер прави роля, която може да бъде визитка за цялата му кариера и то точно, когато е на 54, а на тази възраст в Холивуд дори мъжете тип секссимвол остават на произвола и не могат да намерят себе си. Покрай разказа за сериен убиец, пленен от изкуството и иска жертвите му да изглеждат добре на снимките, които сам им прави художествено след всяко престъпление, се разгръща супер актуалната и за България с нейните 40 000 неразкрити престъпления и цялата политическа корупция - материална и духовна, тема за ненаказаното зло.

Убиецът Джак сам се чуди защо никой не обръща внимание на онова, което извършва, дори след като изпраща на вестниците фотосвидетелствата от престъпленията си. Даже, когато заставя гаджето си - внучката на Елвис и Пресила Пресли да крещи, че ще я убие, даже когато тя се оплаква директно на полицай, случайно попаднал на улицата, гласът й оставя в пустиня. И е убита като всички останали. Филмът си заслужава гледането заради още много неща, които сега няма да разказваме и се надяваме да бъде излъчен, макар и само на някой фестивал у нас.