Единствената гаранция, единственото, което ни крепи и ни води напред и нагоре е вярата, увереността в себе си. Ето това е, което не трябва да се губи. Това ме и спасява винаги в трудни моменти, а съм имал много. Всеки е правил грешни избори. Специално за киното, човекът, когото смятам за най-великия, срещан някога от мен, за най-мъдрия и всичко останало - Марлон Брандо, ми даде съвет, който запомних завинаги: "Работи само с режисьори, които са влюбени в теб, обичат те и ти дават свобода".

Така и правя. Иначе малко съм скептичен към съветите по принцип, защото някои не са добри. Аз вярвам в собствения път, нищо че е по-трудно така да се учи, от опита и грешките. Което не значи, че не съм слушал съветите и на други умни хора. Браян Де Палма, също велик човек, така се отнесе веднъж, когато му дадох три варианта, по които мога да направя ролята с въпрос кой да избера.

Каза ми: "Джон, плащаме ти толкова много пари, че това ти трябва да си го решиш". И се научих да не се страхувам да вярвам на себе си и да рискувам...Когато Тарантино ме покани за Криминале, изобщо не смятах, че този филм ще се превърне в модерна класика, във феномен на попкултурата, за какъвто го признават. Стана като магия. Така и с Треска в събота вечер - нямах особени очаквания, а стана класика. Пък и положих много труд - месеци наред ходих на танци, защото зрителят трябваше да повярва, че съм най-добрият...Криминале ме научи и на друго.

Усещах какво трябва да направя от героя си, но не знаех откъде и как да започна. Знаете ли как ми дойде музата? Докато се гледах как ми правят грим. Изведнъж ми светна и влязох в този образ. Понякога нещо малко може да изиграе феноменална роля, за да се получи нещо голямо - никога не подценявайте дребните детайли и мислете върху тях, за да се възползвате...Мислил съм си също, какво е за мен моята професия. Първо, трябва да кажа, че обичам актьорите.

А тази работа никак не е лесна. Само, като си спомня Ник Кейдж колко зор видя да влезе в кожата ми в Лице на заем при друг мой любимец - Джон Ву! Защото подходи към мен като към героя ми от този или онзи филм, в който ме е гледал, а не като към Джон. И двамата разбрахме, че въпросът е да се познаваме като хора...То всъщност това е да бъдеш артист - човек на изкуството. То е да претворяваш живота и другите хора, които срещаш...".