Всичко това може да се намери в малките магазинчета и супермаркетчето на главната улица на Урануполи. А също всякакви изделия, които монасите правят от маслина. Скъпички са, но са много красиви и много ефектни – от очилата с рамки от мекото и нежно дърво, през лъжици и вилици, до изографисани върху него икони, каквито ще намерите на друго място само в Ерусалим, за който вече сме ви разказвали.

Главната стига до площадчето зад нещото като кула над пристанището, към което слиза малка уличка, водеща право на пристана след петдесетина метра. Крайбрежната, покрай която се редят старите рибарски лодки, е изпълнена с разположени плътно едно до друго заведения, където повечето менюта са и на български. Нашите и руските туристи, заедно с македонските и сръбските преобладават и са много тачени, което е напълно логично – всички сме православни. Някои от заведенията са ретро, други са в гръцки стил, но са модерни и стилни в националните цветове синьо и бяло, особено във втората пряка на главната.

Забавно е, че не само по масите на таверните, но и в крайбрежните магазинчета често се срещат монаси, повечето с раници на гръб, млади и стари, та човек си представя как навремето нашият отец Паисий – баща на българската история, също като тях е акостирал с лодчица в Урануполи и е поемал по неасфалтираните преди 2 и половина века друмища към земите ни, за да събира дарения за манастира си.