Ясна и достъпна, „Философията накратко” е нагледно въведение в 200 от най-значимите въпроси, които човекът някога си е задавал. Обхващайки периода от древните философи до съвременните политици, авторът обяснява сложните идеи на най-влиятелните световни мислители в лесно разбираеми миниесета. Обединила източната и западната традиция, книгата разглежда етиката, злото, свободата, правата, истината и каузалността през погледа на софистите, циниците, стоиците, епикурейците и много други. Философските системи дуализъм, конфуцианство и екзистенциализъм са обяснени понятно.

От Декарт до Дарвин и от Буда до Бентъм – сборникът е отличен ориентир в интригуваща и пораждаща размисли тема. Маркъс Уикс е автор на много книги, между които „Философията накратко“, „Колко къртичини има в планината: Как да измерим каквото не знаем с помощта на известното“ и „Музиката: Бърз курс“. Съавтор е на „Книгата за философията“ и „Енциклопедия на хилядолетието“. Философията най-вече е свързвана като основополагаща за хуманитарните науки, но разбирането ни за нея трябва да се простира в един доста по-широк обсег и колко всъщност е приложима дори в ежедневието ни.

Наръчникът „Философията накратко“ на достъпен език, без да пренебрегва терминологията, проследява в 200 основни концепции на човешката способност да мисли рационално. Всеки ден самите ние поставяме въпроси, търсим отговори, разсъждаваме по определен проблем от различни гледни точки. Съвременният мислещ човек непрекъснато осмисля света, живота си, търси подход да изрази правотата на знанията си. Темите и понятията, вълнували великите мислители, често присъстват и в нашите разговори с приятели, семейство, колеги. Обсъждаме ги, спорим, често дори не постигаме съгласие.

В тази книга можем да видим представените различни възгледи по даден въпрос, формирани през епохите. От подбора на Маркъс Уикс (един от авторите на „Книгата за философията“) на тези 200 концепции разбираме как се е променял мисловният процес у човека и можем да подобрим уменията си да организираме мислите и доводите си, както и логическата си аргументация. Познаването на философията дори съвсем бегло, на ниво обща култура, дава възможност за прилагане на различни техники за осмисляне на идеи, за допускане, че съществува и друга гледна точка, която сама по себе си е вярна и т.н. Както казва Питагор, „Човекът е мяра за всички неща“ – тоест няма абсолютна истина, а само относителна.

Този кратък, но съдържателен наръчник поставя редица въпроси като наистина ли няма морални абсолюти, представя концепции за справедливост, добродетел и щастие. Не са подминати и ключови популярни фрази като например „Всичко тече“ (Хераклит) и „Знам само, че нищо не знам“ (Сократ), теории като тази на Питагор, че Вселената е управлявана от числа, парадокси като този на Зенон за надпреварата между Ахил и костенурката и много други. Тези примери илюстрират колко разнообразни са формиралите се философски школи и че причина за тяхната поява е сблъсъкът между емпиризъм и рационализъм – настъпило е време, в което религията вече не може да отговаря на въпроси „защо“ нещо се случва. Сократ, Платон, Аристотел са основоположници на гръцката философия, но и тя по-късно се разделя на четири школи: циници, скептици, епикурейци и стоици и следва вече разцветът на Римската философска школа – Диоген, Пирон, Епикур, Сенека, Епиктет, Марк Аврелий.

Появата на стоицизма пък съвпада с упадъка на гръцкото политическо и културно влияние и възхода на Рим. От залеза на Римската империя до XV век се развива християнската философия – традицията започва от Августин, а кулминация е философската система на Тома Аквински. Научните открития, от своя страна, постепенно започват да опровергават основополагащи религиозни възгледи, а изобретяването на печатната машина лишава църквата от властта й върху информацията. В изданието, разбира се, е отделено място и на ислямската философия (постановки на Авицена, Авереос), източната философия (Лао Дзъ, Конфуции, Сидхарта Гаутама), разглеждат се още основни понятия като появата на идеята за състоянието нирвана, за безсмъртната душа и др.

Обръща се внимание и на обособяването на философските дисциплини: политическа философия, философия на етиката, логика, онтология, източна и западна философия, антична философия, философия на Римската империя, натурфилософия, ислямска философска школа и т.н. В по-съвременен аспект „Философията накратко“ обръща внимание и на концепции като моралната правота на гражданското неподчинение, интерпретирана от Торо, Ганди, Мартин Лутър Кинг, редица актуални теми като раса, пол, защита на природната среда, теорията за големия взрив, теорията на Айнщайн за относителността, езика и лингвистиката като инструмент на философите (традицията на литературната философия) и др.

Колкото до бъдещето на философията и ролята й в обществото, трябва да отбележим тенденцията за насоченост към практическо приложение и теми. Още от края на ХХ век акцентът се измества към етиката и особено към развитие на политическа философия. Философските идеи намират практическо приложение в политика, правосъдие, бизнес, икономика, наука, медицина – особено важна е етиката при вземането на решения в тези области. Логиката пък се използва за анализ на валидността на аргументацията в множество житейски сфери. Ще се развиват въпроси, отнасящи се до политическа, икономическа и бизнес етика, за разпределение на богатствата, защита на правата на свободите, ескплоатацията на труд и природни ресурси, научна и медицинска етика (сложни морални дилеми) и др. „Ако историята е показател, сред новите философи несъмнено ще се появи нов Сократ, Декарт, Хюм или Кант с революционна идея, която ще промени изцяло начина на мислене“, пише в заключение Маркъс Уикс. Независимо към кои философски концепции имаме афинитет, нека не забравяме, че същността на философията е любов към мъдростта.