В една от топлите юлски вечери в центъра на София изведнъж зазвучава народната песен Байрактар, след нея следват песните Планина Прейода, Два Конье и Има Нема. Случайни минувачи и гости на столицата спират, снимат с телефони и се заслушват.

Нина Николина и певицата от известните Магически гласове на България Таня Първанова облечени в прекрасни носии от кюстендилския край поднасят тази приятна изненада на хората.

Изпълненията на живо са част от мултимедийна арт платформа Женските гласове на България, която разказва за българската песенна традиция и по-специално за световния успех на женските ни гласове – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

От най-дълбока древност музиката е средство за изразяване на емоции и състояния, на митологични представи и вярвания, на борби с победи или неуспехи. Музиката носи дълбоки човешки, но и необясними магически послания. Всеки етнос и народ влагат душата си в своята музика.

Българската песен и българските гласове носят духа на древните култури по нашите земи - дух, който и днес ни дава сила да бъдем себе си. Европа и светът вече ни познават. Българските песни прекосяват граници на държави и континенти, те докосват и вълнуват, защото в тази мистерия има всичко - мъка, радост, екстаз, има я и българската душа.

Подобно на Рим, Париж, Токио и Ню Йорк, и София се включи в създаването на аудиовизуални инсталации, които се експонират в градската среда. Проектът е част от Културната програма на Българското председателство подпомогнат от НФК и част от културната програма на международния дигитален фестивал Webit.Festival Europe 2018. Организира  се с подкрепата на Столична Община.

Мултимедийната арт платформа Женските гласове на България се ражда по идея на сценариста Георги Тошев. Той, заедно с творческия екип, в който влизат режисьора Ема Константинова, музиканта Калин Вельов и продуцента Любомира Костова работят 6 месеца по него.

Консултира ги доц. д-р Веселка Тончева от БАН. Изследователската работа на екипа минава през обикалянето на села и градове в събиране на забравени народни песни, намирането на образци на съвременното българско изкуство – кино, изобразително, танцово, певческо и фотография до създаването на спектакъл, показван в Страсбург, Берлин и София.

Проектът включва аудио инсталация и видео инсталация. Финалът артистичните акции, посветени на българското женско пеене завърши с изпълнение на живо на столичния булевард Витоша. „Местата, на които се представя проектът са оживени, за да акумулират по-голям интерес.

Те се пазят в тайна, за да предизвикат изненада у минаващите, да се заслушат или загледат, да спрат или да продължат по пътя си. За нас е важен мигновения ефект, спонтанната реакция на забързания градски човек и неговата емоционална връзка с българската музикална култура”, каза Любомира Костова.