Днес се навършва една година от смъррта на фронтмена на Linkin Park Честър Бенингтън. Талантливият вокалист реши сам да сложи край на живота си на 20 юли 2017 г., като беше намерен обесен в къщата си в Лос Анджелис.

Той е страдал от депресия от доста време, което е най-вероятната причина за самоубийството. Честър сам е признавал в интервюта, че често изпада в тежки психически състояния, имал е проблеми с наркотиците и алкохола и е правил опити за самоубийство. В детските си години е бил малтретиран сексуално от чичо си, което му е повлияло много травмиращо.

В много от текстовете на песните на Linkin Park, особено и в последния им албум One More Light, може да се усети цялата болка, която музикантът е носил в себе си преди фаталното решение.

Вокалистът сложи край на живота си на датата, на която най-добрият му приятел, Крис Корнел, трябваше да навърши 53 г. Крис се самоуби два месеца по-рано, на 18 май, което също оказало пагубно влияние на Честър.

Смъртта на Честър беше приета изключително драматично от феновете на бандата по цял свят. Те непрекъснато изразяваха скръбта си с емоционални постове в социалните мрежи, с различни мемориали, които организираха и т.н.

Българските фенове също бяха активни - още на 22 юли 2017 г. в Борисовата градина беше организирана среща в памет на Честър. А музикантите от Linkin Park Tribute Band организираха няколко концерта, посветени на Бенингтън в столични клубове, които бяха разпродавани напълно за кратки периоди от време.

На 27 октомври Linkin Park  изнесоха мемориален концерт в Лос Анджелис, в който се включиха и много други известни музиканти. Съпругата на Честър, Талинда Бенингтън, също е доста активна в социалните мрежи и постоянно призовава да се говори за депресията, да се проумее, че тази болест няма лице и трудно може да бъде разпозната.

Тя пускаше клипчета и снимки, направени само няколко дни преди смъртта на съпруга ѝ и заяви: "Мислите за самоубийство бяха там, но никога нямаше да разберете". И многократно подчертаваше, че трябва на психическите разстройства да се гледа като на всяка друга коварна и опасна болест.

Източник: teenproblem.net