Тази събота 28 февруари 2009 година от 22:30 часа телевизионният таблоид „Горещо” ще излъчи първия епизод от своя специален проект „Майките”, който бе планиран да стартира след като водещата на предаването Венета Райкова роди. От първо място по раждаемост в Европа през 1910 година, днес, сто години по-късно, България е останала на последно място по брой на новородени деца. В средата на нашия век децата ще бъдат по-малко от възрастните, а малцинствата – повече от българите. Свидетели сме на тъжния залез на нацията ни… Това ни провокира да измислим и осъществим този проект.
Разказвайки историите на няколко от най-известните и много успели жени в България, които не са загубили кариерата и публичното си присъствие след като са станали майки, ние искаме да кажем само едно: Не се бойте да родите! Не се страхувайте да бъдете майки!
Първият епизод на проекта „Майките” е посветен на Стоянка Мутафова, която сме свикнали да приемаме предимно като една от най-големите ни актриси. Тази събота я представяме в една много по-различна светлина – в тази на майка, а разговорът с нея и с дъщеря й Муки е посветен на магията на бременността и майчинството.
Бременността на Стоянка Мутафова е много тежка – от първия до последния ден тя не може да хапне нищо друго освен ябълки и един ден, когато вече е в смия месец, й се случва нещо неприятно, което става причина за преждевременната поява на дъщеря й... Още от самото начало тя много се страхува от раждането, но то минава бързо и леко. „Много ме беше страх!... Аз родих по пътя дето се вика!... Осмаче се роди – нищо не разбрах! Само виках: Ще живее ли горкото, ще живее ли?... То беше недоносеничко такова, малко – две кила се роди... Боже, викам, какво ще стане това – джудже ли ще бъде, какво ще бъде?!”

Отношенията между майка и дъщеря са сложни. „Ние не можем заедно, не можем и разделени!... Провеждаме някаква странна борба!” - признава Муки и обяснява това със съдбовната връзка, която имат и която се появява след развода на родителите й. Стоянка Мутафова цял живот помни деня на развода, когато четиригодишната Муки, преживяваща тайно в душата си този момент и най-вече заплахите от страна на семейството на баща й, че ще я вземат от майка й, я чака до късно през нощта и я посреща с въпроса: „Майко, на кого ме дадоха?” Муки е на шест години, когато майка й среща голямата си любов Нейчо Попов. „Аз в цялата си младост търсих да срещна човек като чичо Нейчо!... Такъв човек не срещнах в живота си!” – споделя Муки, а смъртта му е голям срив и за двете.

Приличат ли си по характер майката и дъщерята? И двете имат нещо много общо и смятат, че сблъсъците между тях се дължат именно на това. „Ние сякаш изкарахме един брак!” – признава Муки, която е сигурна, че и в предишен живот са били заедно, но тогава тя е била майката. Двете заедно преодоляват опасните си премеждия – Муки пада тежко по стълбите, а Стоянка Мутафова поглъща по погрешка „Каналин” – и пак заедно споделят най-хубавите моменти в живота си – обявяването на Стоянка Мутафова за „народна” и сватбата на Муки с гръцкия й съпруг Никос Митрополу.

Какво трябва да е отношението към бременната жена и какво е стреснало Стоянка Мутафова, за да роди в осмия месец? Как майка и дъщеря преодоляват заедно трудностите в живота и коя от двете е по-силна? Каква е цената на успеха и кой всъщност я плаща? Какво не харесва Стоянка Мутафова в гръцкия си зет и иска ли Муки да се събере отново със съпруга си?